Прекатурващите се старици
Една старица от прекалено любопитство, се прекатури през прозореца, падна и се разпльоска. През прозореца се подаде друга старица и започна да гледа надолу към разпльосканата, но от прекалено любопитство също се прекатури, падна и се разпльоска. После през прозореца се прекатури трета старица, после четвърта, после пета. Когато сe прекатури шестата старица, на мен ми омръзна да ги гледам и отидох на Малцевия пазар, където, разправят, на някакъв сляп му подарили везан шал.
Четирикраката врана
Имало едно време една четирикрака врана. Всъщност, тя имала пет крака, но да се говори за това не си струва.
Веднъж си купила четирикраката врана кафе и мисли: „Ето, купих си аз кафе, а какво да го правя?“
А тук, като за беда, притичала наблизо една лисица. Видяла тя враната и й вика:
- Хей - вика, - ти, врано!
А враната на лисицата вика:
- Ти си врана!
А лисицата вика на враната:
- А ти, врано, си свиня!
Тук враната от обида си разсипала кафето. А лисицата избягала. А враната слязла на земята и тръгнала на своите четири, или по-точно, на пет крака към своята шибана къща.
МАТЕМАТИКЪТ И АНДРЕЙ СЕМЬОНОВИЧ
МАТЕМАТИКЪТ (ИЗВАЖДАЙКИ ОТ ГЛАВАТА СИ КЪЛБО):
Аз извадих от главата си кълбо
Аз извадих от главата си кълбо
Аз извадих от главата си кълбо
Аз извадих от главата си кълбо
АНДРЕЙ СЕМЬОНОВИЧ:
Сложи го обратно
Сложи го обратно
Сложи го обратно
Сложи го обратно
МАТЕМАТИКЪТ:
Не, няма да го сложа
Не, няма да го сложа
Не, няма да го сложа
Не, няма да го сложа
АНДРЕЙ СЕМЬОНОВИЧ:
Ами не го слагай
Ами не го слагай
Ами не го слагай
МАТЕМАТИКЪТ:
Ами няма и да го сложа
Ами няма и да го сложа
Ами няма и да го сложа
АНДРЕЙ СЕМЬОНОВИЧ:
Ами добре
Ами добре
Ами добре
МАТЕМАТИКЪТ:
Ето, аз победих
Ето, аз победих
Ето, аз победих
АНДРЕЙ СЕМЬОНОВИЧ:
Е, като победи, се успокой
МАТЕМАТИКЪТ:
Не, няма да се успокоя
Не, няма да се успокоя
Не, няма да се успокоя
АНДРЕЙ СЕМЬОНОВИЧ:
Ти може и да си математик, но честна дума, не си много умен
МАТЕМАТИКЪТ:
Не, умен съм и знам изключително много
Не, умен съм и знам изключително много
Не, умен съм и знам изключително много
АНДРЕЙ СЕМЬОНОВИЧ:
Много, ама всичко е боклук
МАТЕМАТИКЪТ:
Не, не е боклук
Не, не е боклук
Не, не е боклук
АНДРЕЙ СЕМЬОНОВИЧ:
Омръзна ми да се препирам с теб
МАТЕМАТИКЪТ:
Не, не ти е омръзнало
Не, не ти е омръзнало
Не, не ти е омръзнало
Андрей Семьонович махва досадено с ръка и излиза. Математикът остава още минута и излиза след Андрей Семьонович.
СЪН
Калугин заспа и сънува сън, като че ли той седи в храсти, а покрай него минава милиционер.
Калугин се събуди, почеса уста и пак заспа и пак сънува сън, като че ли той върви покрай храсти, а в храстите се е притаил и стои милиционер.
Калугин се събуди, подложи под главата си вестник, за да не мокри със слюнки възглавницата и пак заспа и пак сънува сън, като че ли той седи в храсти, а покрай храстите върви милиционер.
Калугин се събуди, смени вестника, легна и заспа пак. Заспа и пак сънува сън, като че ли той върви покрай храсти, а в храстите седи милиционер.
Тук Калугин се събуди и реши да не спи повече, но моментално заспа и сънува сън, като че ли той седи зад милиционер, а покрай него минават храсти.
Калугин завика и се замята в кревата, но да се събуди вече не можеше.
Калугин спа четири дни и нощи подред и на петия ден се събуди така изпосталял, че се наложи да си връзва ботушите за краката с връвчица, за да не се свличат. В хлебарницата, където Калугин винаги купуваше пшеничен хляб, не го познаха и му пробутаха полуръжен.
А санитарната комисия, ходейки по квартирите, намери Калугин за антисанитарен и за никъде негоден и заповяда на жилищния актив да го изхвърли, заедно с боклука.
Калугин сгънаха на две и го изхвърлиха като боклук.
АДАМ И ЕВА
Водевил в четири части. Цена 30 рубли.
Първа част
АНТОН ИСАКОВИЧ: Не искам повече да бъда Антон, а искам да бъда Адам. А ти Наташа бъди Ева.
НАТАЛИЯ БОРИСОВНА (седейки на кутията с халва): Ти какво, побъркал ли си се?
АНТОН ИСАКОВИЧ: Нищо ми няма, добре съм си. Аз ще бъда Адам, а ти ще бъдеш Ева.
НАТАЛИЯ БОРИСОВНА (поглежда наляво, после надясно): Нищо не разбирам.
АНТОН ИСАКОВИЧ: Много е просто. Ще се качим на писалището и щом влезе някой, ще се покланяме и ще казваме: “Разрешете да се представим – Адам и Ева”.
НАТАЛИЯ БОРИСОВНА: Ти си побъркан! Ти си побъркан!
АНТОН ИСАКОВИЧ (качва се на писалището и тегли Наталия Борисовна за ръката): Ето така – ще стоим тук и ще посрещаме посетителите с поклон.
НАТАЛИЯ БОРИСОВНА (качва се на писалището): Защо? Защо?
АНТОН ИСАКОВИЧ: Ето, чуваш ли – звъни се два пъти. Това е за нас. Приготви се.
На вратата се чука.
АНТОН ИСАКОВИЧ и НАТАЛИЯ БОРИСОВНА: Влезте!
Влиза Вайсбрьом.
АНТОН ИСАКОВИЧ и НАТАЛИЯ БОРИСОВНА (кланяйки се): Разрешете да се представим: Адам и Ева.
Вайсбрьом пада като ударен с гръм.
Завеса
Втора част
По улиците подскачат хора на три крака. В Москва духа виолетов вятър.
Завеса
Трета част
Адам Исакович и Ева Борисовна летят над Ленинград. Застанал на колене, народът моли за пощада. Адам Исакович и Ева Борисовна добродушно се смеят.
Завеса
Четвърта и последна част
Адам и Ева седят на една бреза и пеят.
Завеса
ЧЕТИРИ ИЛЮСТРАЦИИ ЗА ТОВА, КАК НОВАТА ИДЕЯ СМАЙВА ЧОВЕКА, НЕПОДГОТВЕН ЗА НЕЯ
I
Писателят: Аз съм писател!
Читателят: А според мен си лайно!
(Писателят стои няколко минути, потресен от тази нова идея, и пада в безсъзнание. Изнасят го.)
II
Художникът: Аз съм художник!
Работникът: А според мен си лайно!
(Художникът тутакси побледнява като платно, разтреперва се като тръстика и внезапно предава богу дух. Изнасят го.)
III
Композиторът: Аз съм композитор!
Ваня Рубльов: А според мен си лайно!
(Композиторът се задъхва и се свлича. Неочаквано го изнасят.)
IV
Химикът: Аз съм химик!
Физикът: А според мен ти си лайно!
(Химикът онемява и се строполява като сноп на пода.)
НЕБЕСНОСИНЯ ТЕТРАДКА № 10
Имаше един риж човек, който нямаше очи и уши. Нямаше и коса, така че риж го наричаме само условно. Той не можеше да говори, тъй като нямаше уста. Нос също нямаше. Той нямаше дори ръце и крака. Нямаше и корем, нямаше и гръб, нямаше и гръбнак, нямаше и никакви вътрешности. Нищо нямаше. Така че, не е ясно за кого става дума. И по-добре е повече да не говорим за него.
Петров и Комаров
Петров:
Ей, Комаров!
За комари да ходим на лов!
Комаров:
Не, за това аз не съм все още готов.
Я по-добре да отидем за котки на лов!
Писмо
Скъпи
Никандър Андреевич,
получих писмото ти и веднаха се сетих, че е от тебе. Първо си помислих, че току-виж не е от тебе, но щом го разпечатах, тутакси разбрах, че е от тебе, а то бях на път да си помисля, че не е от тебе. Радвам се, че отдавна си се оженил, понеже когато човек се ожени за оня, за когото е искал да се ожени, значи е постигнал това, което е искал. Като получих вчера писмото ти, веднага си помислих, че е от тебе, после обаче ми мина през ума, че май не е от тебе, но го отворих и гледам ¬ наистина е от тебе. Много хубаво си направил, че си ми писал. Отначало не ми пишеше, а после изведнъж ми написа, макар че още по-рано, преди времето, през което не си ми писал, пак ми пишеше. Веднага, още щом получих писмото ти, веднага реших, че е от тебе, и освен това много се радвам, че вече си се оженил. Защото, ако човек реши да се ожени, трябва да се ожени каквото и да става. Затова и толкова се радвам, че най-после си се оженил, и то точно за онази, за която си искал. И добре направи, че ми писа. Много се зарадвах, като видях писмото ти, и още в първия момент си помислих, че е от тебе. Вярно, че докато го разпечатвах, ми мина мисълта, че не е от тебе, но после все пак реших, че е от тебе. Благодаря ти, че ми писа. Много съм ти благодарен и много се радвам за тебе. Ти сигурно не се сещаш, защо толкова се радвам за тебе, но веднага ще ти подскажа, че се радвам, понеже си се оженил, и при това именно за онази, за която си искал. А знаеш ли, много е добре да се ожениш точно за онзи, за когото си искал, защото само тогава желанието ти се сбъдва. Та затуй така се радвам за тебе. А се радвам и защото си ми написал писмо. От пръв поглед реших, че писмото е от тебе, а като го взех в ръце, си помислих: ами ако не е от тебе? А после си викам: ама как, то се знае, че е от тебе. Докато го отварях собственоръчно, се чудех: от тебе ли е, или не е от тебе? От тебе ли е, или не е от тебе? Е, като го разпечатах, видях, че е от тебе. Страшно се зарадвах и реших и аз да ти напиша писмо. Много неща имам да ти казвам, но буквално нямам време. Каквото успях, ти го написах в това писмо, а за останалото ще ти пиша друг път, че сега нямам никакво време. Все пак е добре, че ми писа. Сега поне знам, че отдавна вече си женен. То аз и от предишните писма знаех, че си се оженил, но сега вече се убедих: точно така е, оженил си се. И много се радвам, че си се оженил и си ми написал писмо. Веднага, още като видях писмото, реших, че пак си се оженил. Е, мисля си, не е зле, че пак си се оженил и заради това си ми писал писмо. Само ми напиши коя е новата ти жена и как стана всичко. Поздрави новата си жена от мен.
25 септември и октомври 1933 година
История
Веднъж Орлов преял с мачкан грах и умря. А Кирилов като разбра, също умря. А Спиридонов умря от само себе си. А жената на Спиридонов падна от бюфета и също умря. А децата на Спиридонов се удавиха в езерото. А бабата на Спиридонов се пропи и заскита. А Михайлов спря да се реше и заболя от кел. А Круглов нарисува дама с бич в ръка и се побърка. А Перекрестов получи по телеграфа четиристотин рубли и така се наду, че го изхвърлиха от службата.
Хубави хора, а така и не могат да се поставят на добра нога.
Вицове из живота на Пушкин
Пушкин бил поет и все нещо пишел. Веднъж Жуковски го заварил да пише и силно възкликнал: Но нима ти си драскач! От този момент Пушкин много обикнал Жуковски и започнал да го нарича приятелски просто Жуков.
Когато Пушкин си счупил краката, той започнал да се придвижва на количка. Приятелите му обичали да го дразнят и му дърпали количката. Пушкин се ядосвал и пишел стихове, в които ругаел приятелите си. Тези стихове той наричал «епиграми».
Лятото на 1829 година Пушкин прекарал на село. Той ставал сутрин рано, изпивал цяла кана прясно издоено мляко и тичал да се къпе на реката. Щом се изкъпел, Пушкин лягал на травата и спял до обед. Следобед Пушкин спял в хамак. Когато срещнел смърдящи мужици, Пушкин им кимвал с глава и си запушвал носа. А смърдящите мужици му се кланяли до земята и мълвели: «Добре сме си ние».
Пушкин обичал да се замеря с камъни. Когато видел камъни, веднага започвал да се замеря с тях. Понякога така се развихрял, че стои целия червен, маха с ръце, замеря се с камъни, просто ужас!
Пушкин имал четирима синове и всичките били идиоти. Един от тях дори не можел да седи на стол и през цялото време падал. То и самият Пушкин доста лошо седял на стол. Случвало се пълна умирачка: седят те зад масата, на единият край Пушкин през цялото време пада от стола, а на другият край – неговият син. Просто да излезеш от кожата си.
Из “Литературни анекдоти”
.....
Лев Толстой много обичал децата. Сутрин ще се събуди, ще хване някое и ще го гали по главичката, докато не го извикат за закуска.
.....
Веднъж Пушкин написал писмо на Рабиндранат Тагор.
“Скъпи далечни приятелю – написал той – не Ви познавам, и Вие не ме познавате. Много бих искал да се запознаем. Всичко хубаво, Саша.”
Когато му донесли писмото, Тагор се бил отдал на самосъзерцание. Така бил потънал, че ако искаш, парчета можеш да си режеш от него. Жена му го блъскала, блъскала, бутала му писмото – той не вижда. Вярно, че и руски не можел да чете.
Така и не се запознали.
.....
Присънило му се веднъж на Херцен, че уж е емигрирал в Лондон и там си живее добре. И че си е купил куче – английски булдог. Неописуемо зъл пес – щом види някого, и се хвърля отгоре му. И ако го стигне, захапва го в мъртва хватка и край – можеш погребение да му поръчаш. И изведнъж сякаш не е в Лондон, а в Москва – върви по Тверски булевард, държи чудовището си на каишка, а насреща му – Лев Толстой... И да му се не види, на най-интересното място дошли декабристите и го събудили.
КАКВО ПРОДАВАТ ДНЕС В МАГАЗИНИТЕ
Коратигин пристигна у Тикакеев и не го завари у дома.
А в това време Тикакеев беше в магазина и купуваше захар, месо и краставици.
Коратигин се повъртя край вратата на Тикакеев и вече се канеше да му пише бележка, когато неочаквано съзря Тикакеев да се връща с мушамена торба в ръка.
Щом видя Тикакеев, Коратигин тутакси възкликна:
– Цял час ви чакам вече!
– Не е вярно, – отвърна Тикакеев,– та аз излязох от дома само преди двайсет и пет минути.
– Не знам кога сте излезли – каза Коратигин, – но аз ви чакам вече цял час.
– Не лъжете! – възнегодува Тикакеев.– Как не ви е срам.
– Уважаеми господине! – рече Коратигин. – Бъдете така добър да подбирате изразите си.
– Смятам... – понечи да каже Тикакеев, ала Коратигин го прекъсна.
– Ако вие смятате... – каза той, но този път Тикакеев го прекъсна:
– И ти си един!
Тези думи така вбесиха Коратигин, чe той затисна с пръст едната си ноздра, а с другата се изсекна върху Тикакеев.
Тогава Тикакеев грабна от торбата най-голямата краставица и халоса с нея Коратигин по темето.
Коратигин се хвана за главата, падна и умря.
Ето какви големи краставици продават днес в магазините!
ПРОВАЛЕНОТО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
На сцената излиза Петраков-Горбунов, иска да каже нещо, но хлъцва. Започва да повръща. Скрива се зад кулисите.
Излиза Притикин.
Притикин: Уважаеми Петраков-Горбунов длъжен съм да ви съоб... (Повръща и избягва.)
Излиза Макаров.
Макаров: Егор... (Макаров повръща и избягва.)
Излиза Серпухов.
Серпухов: За да не бъда... (Той повръща и избягва.)
Излиза Курова.
Курова: Бих била... (Тя повръща и избягва.)
Излиза дребничко момиченце.
Дребосъкът: Татко ме помоли да ви съобщя, че представлението се отменя. На нас всички ни е лошо.
Завеса.
ЧУК!
Лято. Бюро. Вдясно врата. На бюрото картина. На картината е нарисуван кон, захапал циганин. Олга Петровна цепи дърва. При всеки удар пенснето на Олга Петровна отскача от носа й. Евдоким Осипович седи в едно кресло и пуши.
Олга Петровна (удря с брадвата цепеницата, обаче тя изобщо не се разцепва).
Евдоким Осипович: Чук!
Олга Петровна (Слага си пенснето на носа и удря цепеницата).
Евдоким Осипович: Чук!
Олга Петровна (Слага си пенснето): Евдоким Осипович! Моля ви, не подмятайте тази дума «чук».
Евдоким Осипович: Добре, добре.
Олга Петровна (Удря с брадвата цепеницата).
Евдоким Осипович: Чук!
Олга Петровна (Слага си пенснето): Евдоким Осипович! Обещахте да не подмятате тази дума «чук».
Евдоким Осипович: Добре, добре, Олга Петровна! Няма вече.
Олга Петровна (Удря с брадвата цепеницата).
Евдоким Осипович: Чук!
Олга Петровна (Слага си пенснето): Що за безобразие! Достатъчно зрял, възрастен човек сте, а отказвате да удовлетворите толкова обикновена човешка молба!
Евдоким Осипович: Олга Петровна! Можете спокойно да продължите работата си. Повече няма да ви преча.
Олга Петровна: Моля ви! Много ви моля: оставете ме да разцепя поне една цепеница.
Евдоким Осипович: Но, моля ви, цепете, цепете!
Олга Петровна (Удря с брадвата цепеницата).
Евдоким Осипович: Чук!
Олга Петровна изпуска брадвата и понечва да каже нещо, но остава със зяпнала уста. Евдоким Осипович се надига от креслото, оглежда Олга Петровна от главата до петите и бавно излиза. Олга Петровна стои вцепенена с отворена уста и гледа отдалечаващия се Евдоким Осипович.
Завесата бавно се спуска.
