21 февруари 2009

Мигел де Унамуно


Из “В защита на безделничеството”

Безделникът е един от най-дейните хора.
В първа сцена на второ действие на “Сарданапал” лорд Байрон кара Белезес да каже следното: “Леността (sloth) е най-прищевното от всички неща и изминава в начинанията си повече левги, отколкото генералите в своите походи, когато се опитват да надхитрят врага.”

Какво ли не му хрумва на ленивеца, когато рече да си убива времето?
Има дейности, които не са всъщност нищо друго освен особен вид леност, мързел. Мнозина от тези, които се поддават на пътешественическата страст, го правят, защото бягат от всяко конкретно място: те не могат да спрат никъде. Не ги привлича мястото, към което са се запътили, а ги отблъсква мястото, което напускат.
Вгледайте се в ерудираността и ми кажете не е ли тя в много случаи особена форма на умствена леност, на безделничество, средство да се отърси духът от обезпокоителни грижи и тревоги.

Цивилизацията се дължи в края на краищата на празноскитащите, на безработните. Цивилизацията започва, когато един човек окове друг човек с веригите на робството и го задължи да работи за двама, а веднъж освободил се от задължението да си печели хляба, може да се вгледа в звездите и да се запита: “Защо се въртят така? Защо изгряват сега тук, а утре там?”

Ако в трудолюбиви селища се появяват някакви по-висши форми на култура в областта на изкуството, на науката, на литературата, то е не защото те са по-трудолюбиви, а защото в тях броят на безделниците, на празноскитащите е по-голям. Необходим е известен брой безделници, за да се развие една по-висока култура.

Мнозина корят хората, които не са си поставили определена цел в живота, но и те самите не преследват никаква цел, защото се трудят заради самия труд, за да не скучаят.

Винаги ме е възмущавала прочутата басня за щуреца и мравката. Егоизмът и безчовечността на мравката са очевидни.

Не знам кой е казал, че най-големите прояви на храброст са рожби на страха. По същия начин може да се каже, че най-плодовитите усилия на човешкия дух са рожби на мързела, на безделничеството. Човек се труди, за да избегне труда, труди се, за да не се труди. Какви невероятно големи усилия полага човек, за да не се труди! А освен това кой може да каже какво точно е трудът?

Цивилизацията произлиза повече от начините да се потребителства и от промените в тези начини, отколкото от начините да се произвежда и от промените в тях.

Какво е бил Сократ, ако не безделник? Не се знае да е оставил нито една скулптурна творба, след като е бил скулптор. И ако нищо не е написал, то е според мен от мързел, не си е давал труда да пипне перо. Времето, което е могъл да използва, за да пише, е употребявал да скита по улиците, търсейки да намери някой, с когото да говори за какво ли не. Ако живееше в наше време, бихте могли да го видите да кисне вечно в някое кафене, увлечен в разговори с други безделници като него. А колко Сократовци умират, без да знаем нищо за огромната им дейност поради липсата на един Платон или Ксенофонт, който да е писал за нея!

Навсякъде, но особено там, където бушува треската за сделки, човек трябва да се научи да уважава безделниците. Те съществуват, за да могат другите да вкусват от насладите на труда.

1908

2 коментара:

  1. Само не разбирам защо Източна Рунелия до кога ще се делим ?
    Андрей Врабчев

    ОтговорИзтриване