29 ноември 2008

Джуандзъ

Призоваващият Предците, облечен в своята черна квадратна роба, се втенчил в кочината на прасето и казал:
- Защо трябва да се противиш на умирането? Ще те угоявам три месеца, ще преминеш през строги лишения в продължение на десет дни, ще постиш три дни и ще положиш плешките и бутовете си на изсечения в скалата олтар – ще приемеш това, нали? Истината е, че ако планирах нещата от позицията на прасето, щях да кажа, че е по-добре да си стоя в кочината и да се храня със слама и трици. Но ако планирах за себе си, щях да кажа, че ако съм почитан като високопоставен служител приживе, и съм возен в изящна колесница; и ме положат в птичи пух и в пищна украса когато умра, то аз бих приел. Говорейки за прасето, такъв живот решително бих отказал, но говорейки за себе си, със сигурност бих го приел. Питам се, защо гледам на нещата различно от прасето?

Когато пиян човек падне от колесницата, дори и тя да препуска, той няма да се убие. Той има кости и стави като тези на другите хора, но въпреки това няма да се нарани като другите, защото духът му е цял. Той не знае, че се е возил и не знае, че е паднал. Животът и смъртта, тревогата и ужасът не проникват в гърдите му и така той може да се опази цял с помощта на Небето! Мъдрецът пребивава в Небето – затова няма нещо, което да му навреди.

Никога ли не си чувал как се държи Съвършеният човек? Той забравя черния си дроб и жлъчката си и не мисли повече за очите и ушите си. Неясен и безцелен, той странства отвъд калта и праха; свободен и безметежен, не-действието е неговото занимание.

Конфуций наставлявал:
- Не навлизай навътре и не се крий; не се издигай и не блести; остани неподвижен в средата. Този, който се придържа към тези три правила, ще бъде най-мъдрият.

Когато окото не вижда, ухото не чува и умът не знае, тогава духът ще защити тялото и тялото ще се наслади на дълъг живот. Многото знание причинява вреда.

...

Веднъж Джуандзъ и негов приятел се разхождали по брега на реката.
- С каква наслада си играят рибите във водата! - възкликнал Джуандзъ.
- Ти нали не си риба? - попитал приятелят - Откъде знаеш наслаждават ли се рибите на играта си във водата или не се наслаждават?
Джуандзъ отвърнал:
- Ти нали не си аз. Откъде тогава знаеш, че не знам дали рибите се наслаждават на играта си във водата?

1 коментар:

  1. Нанжун Джу,отишъл на посещение при Даоисткия мъдрец Лаодзъ с надеждата да открие отговор на своите тревоги.
    Когато се появил, Лаодзъ припряно запитал:

    -Защо си дошъл с цялата тази тълпа от хора?

    Човекът се огледал, за да види дали някой не стои зад него.„Тълпата от хора”, с която бил дошъл е багажът със стари идеи, традиционните представи за правилно и грешно, добро и зло, живот и смърт, които влачел със себе си, където и да отидел.
    Това е багажът от конвенционални ценности, от които човек трябва първо да се откаже, преди да бъде свободен.
    Б.Спасов

    ОтговорИзтриване