Рудаки

Да, пръснати сме като дребни птици,
смъртта е гарван, ние сме мушици.
Увяхва всичко на земята и цъфти,
смъртта е колело, а ние – спици.


Пред мъката – постлан килим сме ние;
в гърдите с плам, в очите с дим сме ние;
запрегнати в ярема на съдба жестока,
в море от гняв неугасим сме ние.


Овце сме ние, а светът прилича на кошара,
към нейната врата смъртта ни кара.


Без обич – обич искаш ти самата.
И търсиш истината, а си ти – лъжата.