Това наблягане на наблюдаемото, заедно с някои особености на матричната математика (некомутативност), довеждат Хайзенберг до формулировката на прочутия му принцип на неопределеността. Новаторският принцип е публикуван през 1927 г. Три години по-късно във "Физическите принципи на квантовата теория" Хайзенберг пише, че "Взаимодействието между наблюдателя и обекта поражда неконтролируеми и големи промени в наблюдаваната система, поради прекъснатите изменения, характерни за атомните процеси".
Класическата механика на Нютън, разбира се признава, че наблюдателят се намесва в известни измервания. Но повечето физици приемат, че усъвършенстването на експерименталната техника може да доведе до по-голяма точност на измерването и така въздействието на наблюдателя ще бъде сведено до незначителност. Принципът на неопределеността на Хайзенберг окончателно разрушава тази надежда.
Хайзенберг доказал, че е невъзможно да се определи едновременно положението и скоростта на един електрон. Поради намесата на наблюдателя и непрeдвидимото поведение на на отделните кванти винаги остава известна неопределеност за скоростта или за положението, а в някои случаи и за двете.
Промените в атомната физика, твърди Хайзенберг, "ни накараха да изоставим светогледа на древната атомна философия. Стана ясно, че желаната обективна реалност на елементарните частици представлява твърде грубо и излишно опростяване на това, което става в действителност, и че това може да ни даде пътя към много по-абстрактни концепции".
Копенхагенската интерпретация, така както я разбира и пропагандира Хайзенберг, се противопоставяла на това, което той нарича "онтология на материализма". Тази онтология, или крайното разбиране на съществуването, почива върху илюзията, че концепциите, приложими към всекидневния свят на осезаеми и видими обекти, могат да бъдат екстраполирани в микро света. В монографията си от 1958 година Хайзенберг твърди, че копенхагенската интерпретация "започва от факта на описание на нашите експерименти с термините на класическата физика и същевременно от осъзнаването, че тези концепции не се схождат точно с природата."
В квантовата физика идеята, че "природните явления се подчиняват на точни закони" е напълно безсмислена. Принципът на причинността почива на предпоставката, че "е възможно да се наблюдават явленията без да им влияем съществено". Един от елементите на копенхагенската интерпретация е неизбежната субективност, която прави неприложимо традиционното понятие за пълна причинност. Субатомната реалност, прекъсваема и подложена на неконтролируеми смущения, свързани с наблюдателя, не може да се смята за подчинена на тези закони. Това заключение е анатема за много физици, най-блестящите от които са Айнщайн, Планк и Шрьодингер.
Споменатите трима, които все още имат макар и малко последователи по този въпрос, предположили, че в природата съществува основна непрекъснотост, че причината и следствието са точно толково неумолими в микроскопичното царство, колкото и на нивото на видимото. Те твърдели, че само неспособността на хората да проникнат в загадката на елементарните частици е доказателство в полза на отричането на причинността.
Отговорът на Хайзенберг на тези критики бил двояк: първо, никакво положително доказателство не било приведено в полза на такива "скрити варианти" (невидими причини връзки); второ, нито една експериментална схема не била изработена, в която принципът на неопределеността да е показан в нещо друго, освен в абсолютен вид.
Макар славата на Хайзенберг като учен и мислител да е безспорна, все още се спори за това, коя е вярната интерпретация на неговите теории. Той е обвиняван, че се колебае между възгледа си, че прекъснатостта и неизмерваемостта на субатомната реалност е субективна, и възгледа, че тя е обективна. Доста затруднения остават и досега по този въпрос, както и по самия смисъл на термините "обективно" и "субективно". За ранния, позитивистки настроен Хайзенберг въпросите за някаква недостижима обективна реалност са безсмислени. За по-късния, по-рационален Хайзенберг има смисъл да се говори за обективен свят "там отвън", но неговите черти засега са далеч от света на всекидневния опит, който ни сочат само метафорите.
Д. Брайън Остин
Няма коментари:
Публикуване на коментар