РЪКОПИС,
НАМЕРЕН В КНИГА
НА ДЖОУЗЕФ КОНРАД
В омарата на краища, които лятото изветрят,
Денят незрим е, чиста белота. Денят е
В прозоречна решетка дълбей безвъзвратен,
Из равнината треска, блясване по бреговете.
Ала нощта изконна е бездънна като делва
Със вдлъбната вода. Водата се дели в безкрайни дири
И в ладии лениви, към звездите взиран,
Човекът мери с пура времето безцелно.
Димът съзвездията, сив, размива леко,
Далечни. Непосредното история и име губи.
Светът е няколко неточности, не груби,
Реката, първата река. Човекът, първият човек.
Денят незрим е, чиста белота. Денят е
В прозоречна решетка дълбей безвъзвратен,
Из равнината треска, блясване по бреговете.
Ала нощта изконна е бездънна като делва
Със вдлъбната вода. Водата се дели в безкрайни дири
И в ладии лениви, към звездите взиран,
Човекът мери с пура времето безцелно.
Димът съзвездията, сив, размива леко,
Далечни. Непосредното история и име губи.
Светът е няколко неточности, не груби,
Реката, първата река. Човекът, първият човек.
Превод Рада Панчовска
Борхес: Философията в Тльон
Борхес: ARGUMENTUM ORNITHOLOGICUM
Борхес: откъс от "Всеобща история на безчестието" (1935)
Борхес: Диалог за един диалог
Няма коментари:
Публикуване на коментар