19 ноември 2007

Омар Хаям


Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лозе, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!


За теб – познал света – урок аз знам,
сред първите бъди мъдрец голям.
С език, уши и поглед да останеш –
прави се пак на сляп, на глух и ням.


За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.


Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.


Запитах свойта чаша, прилепил уста:
Веригата от дни къде влече света?
Отвърна тя със впити в устните ми устни:
“Не ще се върнеш, пий до дъно радостта!”


Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта.


Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.


На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.


Ти пиещите не кори! Такъв е пая,
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали “не пия капка” –
къде по-глупави неща за тебе зная.


И хрумна ми: “Защо дошъл си на света?
А сетне пък: “Какво те чака след смъртта?”
О, вино забранено! С тебе искам аз
да заглуша на тез въпроси дързостта!”


Дошли сме – откъде? И накъде вървим?
Чий разум ни държи? – За нас недостижим.
Безброй души кристални под обръча на свода
изгарят в пепел, в прах, а где се вие дим?


Затова, че не говоря, нямам никаква вина.
Аз съм длъжен да запазя свойта истинска цена.
Знам достатъчно и точно на тълпата същността,
та пред нея да разкривам цялата си светлина.


Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?


Върти ни този свят на смени, гнети ни в кръг ожесточен,
до невъзможност пълен с мъки, от светли радости лишен.
Блажен е гостът, бил за кратко в него и поел на път,
а недошлият на земята е още много по-блажен.


Въртят се в полунощни орбити над мен студените звезди.
Мъдрец подир мъдрец унесено в безбройни нишки ги реди.
На мисълта хвани конеца – той точно ще те заведе,
където пак глави замислено стоят над някакви следи.

9 коментара:

  1. Така се помни и предава се от век на века, че Бог от кал направил бил Човека! Но питам се:"Кога човек човеку прави кал, разбира ли какво е той създал ???"

    ОтговорИзтриване
  2. Стиховете са много интересни. Искам само да добавя, че парчетата от счупената чаша се наричат чирепи, а не черепи. Още по точно е чирепи да се наричат парчета от керамика. Моля за ивинение!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ne se izviniavai 4erep / 4irep - par4eta ot edno cialo....

      Изтриване
  3. Забравил си един от бисерите на Хаям.
    Но где сте вие ? Но где са вашите дни ?
    Защо под свода не звучи гласа
    на любимата ви песен?
    Жени и вино . Вино и жени

    ОтговорИзтриване
  4. Улавяй мига и се наслаждавай,докато не е късно,докато все още си млад и красив!"Omar Haiyam"!-Персия 1121г.

    ОтговорИзтриване
  5. Търся едно стихотворение нa Омар Хаям :

    ''Ако пред мен яви се момиче невинно и поднесе ми чаша вино с нежни ръце ...." ,

    ако някой го знае да го постне , благодаря !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. "Небето с мен се гаври от доста дълго време,

      но сигурно в замяна на туй противно бреме,

      девойка ще ми прати, с маниери сладострастни,

      и тежка стомна с вино в ръцете й прекрасни ?!"



      превод на български: Ф.Филипов-Бандов, 2011

      Изтриване
  6. Ако знаеше какво всъщност си публикувал в блога си, щеше да се уплашиш в сърцето си и да го изтриеш!
    Изкам само да ти благодъря за невежеството ти.

    ОтговорИзтриване