14 октомври 2007

ДЗЕН КОАНИ

ДЗЕН ДЕЛВИ

Учителят Хакуин често говорел на учениците си за старицата, която държала малка чайна наблизо. Хвалел я и винаги подчертавал дълбокото й разбиране на Дзен. Заинтригувани от разказите му, учениците редовно ходели в чайната да видят старицата.
А тя можела веднага да познае кой се е отбил при нея да пийне чай и кой е дошъл да се запознае с нейното разбиране за Дзен.
На първите гости любезно сипвала чай. Вторите молела с тих шепот да минат зад паравана. Щом се озовавали там, бабата ги удряла с една делва. Деветима от десет не успявали да избегнат удара й.


ВСИЧКО Е НАЙ-ДОБРО

Когато Бандзен минавал през пазара, чул разговор между месар и купувач:
- Дайте ми най-доброто парче месо – казал купувачът.
- При мен всичко е най-добро – отвърнал месарят – не можеш да намериш тук и едно парче месо, което да не е най-доброто.
Като чул тези думи, Бандзен получил просветление.


НИЩО НЕ Е РЕАЛНО

На младини, докато изучавал Дзен, Ямаока Тешю ходил при различни учители. Отишъл и при Докуон.
В желанието си да блесне със знанията си, казал следното:
- Съзнанието, Буда и цялата сетивна Вселена всъщност не съществуват. Истинската природа на всички неща е празнотата. Няма кой да се въплъщава, няма и кой да се заблуждава, затова реално няма мъдреци, както няма и невежи. Няма какво да вземеш, както няма и какво да дадеш.
Внезапно Докуон ударил Ямаока по главата. Младежът много се разсърдил.
- Щом нищо не съществува – попитал Докуон – откъде се взе този гняв?


СМЪРТТА НА БОКУДЖО

Когато усетил, че краят му наближава, Бокуджо събрал учениците си и им съобщил това. После им казал:
- Вие всички ме познавате добре. И знаете, че цял живот не съм подражавал на никого. Сега искам от вас съвет. Знаете ли някакъв необикновен начин да напуснеш живота?
Един ученик предложел:
- Може би да умрете в поза лотос, учителю?
Но другите ученици възразили:
- Мнозина мъдреци са умирали в позата лотос, това не е нито ново, нито оригинално.
Друг ученик казал:
- Можете да умрете прав, учителю.
Някои отново възразил:
- Не, други вече са умирали прави. Това също ще бъде повторение.
Тогава някой предложил:
- В такъв случай остава само да умре на челна стойка. Мисля, че така още никой не е умирал.
В този момент Бокуджо се усмихнал и казал:
- Ето, това ми подхожда. Сбогом, приятели!
След малко той застанал на челна стойка и умрял. Учениците му се стъписали. Всичко станало толкова неочаквано, толкова внезапно. Те мислели: “Какво да правим сега с тялото, застанало в тази поза? Нашият учител е такъв чудак… Би могъл да ни каже какво да правим сега…” Така седели в недоумение, докато някой не намерил изход:
- Слушайте, сестра му е монахиня в женския манастир наблизо. Нека по-добре я извикаме, да не би да направим нещо погрешно. А би било много лошо, ако объркаме нещо с нашия учител.
Двама от учениците се втурнали презглава да викат сестрата на Бокуджо. Тя дошла силно разгневена, като от прага се развикала:
- Той цял живот беше хулиган и никога не се държеше като нормален човек. Но и през ум не ми е минавало, че и в смъртта си ще се държи хулигански. Това вече е прекалено! Къде е?
Учениците й направили път и като доближила застиналото на челна стойка тяло, монахинята казала:
- Бокуджо, ти си идиот! Постигна просветление, но не престана с номерата си. Слизай долу, лягай на кревата и умирай като всички нормални хора.
На Бокуджо му се наложило да се подчини, тъй като по-голямата сестра трябва да се слуша. Отпуснал се на кревата и казал на сестра си:
- Е, добре, можеш да си вървиш, не се безпокой. Ще умра както е редно.
Сестра му си отишла и той веднага умрял, както е редно. Учениците му отново проверили. Всичко било както преди – нито дихание, нито пулс.


Госо казал:
- Да предположим, че срещнете на пътя един учител по Дзен. Не можете да го заговорите. Не можете да стоите мълчаливо. Какво можете да направите?
На тази загадка отговорът на Мумон бил: “Ще му прасна един!”


Ето какво разказва учителят Соджи за един свой сън:
- Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда. Истинска пеперуда, пърхаща с крилца насам-натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се съзнавах като човек. Изведнъж се събудих и си казах, че отново съм аз. Но кой бях аз? Вече не зная, дали съм човек, сънувал, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек.


Еди стар учител по Дзен винаги разказвал на лекомислените си ученици следната притча:
В късната вечер един слепец си тръгнал към къщи след посещение у приятел.
- Би ли ми услужил с фенер? – попитал той приятеля си.
- Защо ти е фенер? – отвърнал приятелят му – няма да виждаш по-добре с него.
- Да – казал слепецът – сигурно няма. Но другите ще ме виждат и няма да се блъскат в мен.
Така че приятелят дал на слепеца фенера си, който бил от хартия и бамбукови пръчки, със свещ вътре.
Тръгнал слепецът с фенера, но още не изминал и няколко крачки, ето че някой се блъснал право в него. Слепецът много се ядосал.
- Защо не гледаш къде вървиш? – извикал той – не виждаш ли фенера?
- А ти защо не си запалил свещта? – попитал другият.


Кой е Буда? Ето някои от отговорите на този въпрос, дадени от различни учители по Дзен:
Нещо от глина, цялото в позлата.
Той не е Буда.
Планините се извисяват над морето.
Трикрако магаре.
Изсъхнало лайно.
Пет мери лен.
Устата е израз на тъгата.
И най-добрият художник не знае как да го нарисува.
Бамбуковата горичка зад манастира.
Винаги си измивай устата, след като си споменал името му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар