14 декември 2018

Из SAPIENS - Кратка история на човечеството.


… Нека сега се спрем на два от най-известните митове в историята: Кодексът на Хамурапи от около 1776 г.пр.Хр., който служи като наръчник за сътрудничество за стотици хиляди древни вавилонци, и американската Декларация за независимост от 1776 г., която и до днес е наръчник за сътрудничество за стотици милиони съвременни американци.
През 1776 г.пр.Хр. Вавилон е най-големият град на света. Вавилонската империя вероятно е най-голямата империя с над милион поданици. Тя властва над почти цяла Месопотамия, включително над по-голямата част от съвременен Ирак и части от съвременна Сирия и Иран. Вавилонският владетел, който е най-известен днес, е Хамурапи. Славата му се дължи най-вече на един текст, който носи неговото име — Законникът на Хамурапи. Той съдържа закони и съдебни решения и целта му е да представи Хамурапи като образец за справедлив владетел, да служи като основа на една всеобща правна система в империята и да научи бъдещите поколения какво е справедливост и как трябва да постъпва справедливият владетел.
Той е валиден за поколения напред. Интелектуалният и бюрократичен елит на Древна Месопотамия канонизира текста, а чиракуващи преписвачи продължават да го преписват дълго след смъртта на Хамурапи и края на империята. Законникът е особено подходящо свидетелство за идеала за социален ред на древните месопотамци.
Законникът на Хамурапи казва, че вавилонският социален ред е вкоренен в универсални и вечни принципи на справедливост, определени от боговете. Принципът на йерархичността е от основно значение. Според него хората са разделени на два пола и три класи — висша, обикновена (средна) и роби. Представителите на двата пола и на трите класи имат различни ценности. Животът на обикновена жена струва 30 шекела, а на робинята — 20, докато окото на обикновен мъж струва 60 шекела.
Законникът също така определя стриктно йерархията в рамките на семейството. Според него децата не са независими личности, а собственост на родителите си. Затова ако виден мъж убие дъщерята на друг виден мъж, дъщерята на убиеца трябва също да умре като наказание. На нас може и да ни изглежда странно, че убиецът остава невредим, а умира невинната му дъщеря, но според Хамурапи и вавилонците това е напълно справедливо. Законникът се основава на допускането, че ако всички поданици приемат мястото си в йерархията и действат според това, милионите, живеещи в империята, ще могат да си сътрудничат успешно. Обществото им ще може да произвежда достатъчно храна, да я разпределя ефективно, да се защитава от врагове и да завладява нови територии, така че да придобива повече богатства и сигурност.
Около 3500 години след смъртта на Хамурапи жителите на тринайсетте британски колонии в Северна Америка решават, че кралят на Англия ги третира несправедливо. Техни представители се събират във Филаделфия и на 4 юли 1776 г. колониите обявяват, че техните жители вече не са поданици на британската корона. Тяхната Декларация за независимост формулира универсални и неизменни принципи на справедливостта, които, подобно на тези на Хамурапи, са вдъхновени от божествена сила. Но най-важният принцип, наложен от американския бог, се различава до известна степен от принципите, наложени от вавилонските богове. Американската Декларация заявява:

Според нас следните истини се разбират от само себе си: че всички човеци са създадени равни и техният Създател ги е дарил с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие.

Подобно на Законникът на Хамурапи, този документ обещава, че ако хората действат според свещените принципи, записани в него, милионите ще могат успешно да си сътрудничат, да живеят в сигурност и мир в едно справедливо и проспериращо общество. И отново подобно на Законникът американската Декларация за независимост не е само документ, чиято значимост може да се сведе до конкретното време и място — той бива приет и от следващите поколения. В продължение на повече от 200 години американските ученици го преписват и учат наизуст.
Двата текста ни изправят пред една очевидна дилема. Те претендират, че описват универсални и вечни принципи на справедливостта, но според американците всички хора са равни, докато според вавилонците това определено не е така. Американците, разбира се, биха казали, че те са прави, а Хамурапи греши. Хамурапи, от своя страна, би отговорил, че е тъкмо обратното. Всъщност и двете страни грешат. И Хамурапи, и бащите основатели си представят действителност, направлявана от универсални и неизменни принципи на справедливостта — като равенството или йерархията. Но всъщност единственото място, където подобни принципи съществуват, е богатото въображение на Homo sapiens и неговите митове. Тези принципи нямат обективна валидност.
За нас е лесно да приемем, че разделянето на хората на „висши" и „обикновени“ е плод на въображението. Но идеята, че всички човешки същества са равни, също е мит. В какъв смисъл всички са равни? Има ли обективна реалност отвъд човешкото въображение, в която те наистина са равни? Биологичната? Нека се опитаме да преведем най-известната част от Декларацията на биологичен език:

Според нас следните истини се разбират от само себе си: че всички човеци са създадени равни и техният Създател ги е дарил с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие.

Според биологията хората не са „създадени“. Те са еволюирали до днешното си състояние. И със сигурност не са еволюирали, за да бъдат „равни“. Идеята за равенство е неизменно свързана с идеята за сътвореността. Американците заимстват тази идея от християнството, според което всеки има душа, създадена от Бог, и всички души са равни пред Него. Но ако не вярваме в християнския мит за бог, сътворението и душите, какво означава всички да са „равни“? Еволюцията се основава на различието, а не на равенството. Всеки носи различен генетичен код и от раждането си е изложен на различни въздействия на средата. Това води до развитието на различни качества, за които вероятността за оцеляване е различна. Затова „създадени равни“ трябва да се преведе като „еволюирали по различен начин“.
Точно както човекът не е създаден според биологията, така няма и „Създател“, който да го е „дарил“ с каквото и да било. Има само сляпа еволюционна сила, лишена от цел, която води до раждането на отделните индивиди. „Създателят ги е дарил“ трябва да се преведе просто като „родени“.
По същия начин няма нищо подобно на права в биологията. Има само органи, способности и черти. Птиците летят не защото имат това право, а защото имат криле. И не е вярно, че тези органи, способности и характеристики са „неотменими“. Много от тях преминават през постоянен процес на мутация и с течение на времето могат напълно да изчезнат. Щраусът е птица, изгубила способността си да лети. Затова „неотменими права“ трябва да се преведе като „подлежащи на изменение характеристики“.
И кои са чертите, които човекът носи? „Живот“ със сигурност. Но „свобода“? В биологията няма такова нещо. Точно както равенството, правата и компаниите с ограничена отговорност, свободата е нещо, което хората изобретяват и което съществува единствено във въображението им. От биологична гледна точка безсмислено е изказването, че гражданите на демократичните общества са свободни, докато онези, които живеят в диктатура не са. А „щастието“? До този момент изследванията в полето на биологията не са предложили ясна дефиниция за щастие или начин то да се измерва обективно. Повечето признават съществуването на удоволствие, което може по-лесно да се дефинира и измери. Затова „живот, свобода и стремеж към щастие“ трябва да се преведе като „живот и преследване на удоволствие“.
Ето и целия пасаж, преведен на биологичен език:

Според нас следните истини се разбират от само себе си: че всички човеци са еволюирали по различен начин и са родени с определени, подлежащи на изменение характеристики, сред които са животът и преследването на удоволствие.

Защитниците на равенството и човешките права ще бъдат дълбоко наскърбени от подобен начин на разсъждение. Отговорът им вероятно ще бъде: „Ние знаем, че хората не са равни в биологично отношение! Но ако всички вярваме, че сме равни по същността си, това ще ни даде възможност да изградим стабилни и проспериращи общества.“ Не оспорвам тази теза. Именно това имам предвид под „въобразен ред“. Ние вярваме в определен ред не защото той е обективна истина, а защото вярата в него ни дава възможност да си сътрудничим ефективно и да създаваме по-добри общества. Въобразеният ред не е злотворна конспирация или безсмислен мираж, а е единственият начин голям брой хора да си сътрудничат.
Имайте предвид обаче, че Хамурапи би могъл да защитава своите принципи, използвайки същата логика: „Аз знам, че висшите човешки същества, обикновените и робите не са различни видове хора по същността си. Но ако вярваме, че те са такива, ще можем да създадем стабилно и проспериращо общество.“

 Ювал Ноа Харари: SAPIENS. Кратка история на човечеството.

19 ноември 2018

Скала с трапецовидни ниши по Ганнюк дере


По тази скала, южно от Ганнюк дере, приток на р. Боровица, има две групи трапецовидни ниши.

 Редица от 5 ниши (петата, недовършена, най-вдясно се вижда на долната снимка), странно "гледащи" към съседната, съвсем наблизо разположена скала. Гледат на запад и са насочени към склона, а не към реката.


 Две ниши по същата скала, "гледащи" на югоизток и пак по-скоро към склона и скалите, а не към р. Боровица.


 На горната снимка двете ниши изглеждат като недоиздълбани.


 Скалата с трапецовидни ниши.

В подножието на скалата.

 Река Боровица почти без вода и цялата в наноси.



 В пустинята на язовир Кърджали.

На картата скалата с трапецовидни ниши е означена с кръгче. GPS координати: N 41.708436; E 25.224494.
Намерено благодарение на картата на Христо Тодев.
17 ноември 2018