16 май 2008

Шейх Абд ер Рахман пред сър Хенри Остин Лейърд


1845 година:
Шейх Абд ер Рахман към английския археолог Хенри Остин Лейърд при откриването на двореца на асирийския цар Ашурнасирпал II (883-859 пр.Хр.) в Калах (Нимруд):

Чудеса! Чудеса! Има наистина само един Бог и Мохамед е неговият пророк. В името на Всевишния, кажи ми, о бей, какво смяташ да правиш с тези камъни! Да платиш толкова хиляди от кесията си за такива неща! Възможно ли е, както казваш, твоят народ да се учи на мъдрост от тях или пък, както говори Негово преподобие кадията, те ще бъдат отнесени в двореца на вашата кралица, която щяла да се кланя на тези идоли заедно с останалите неверници? Защото ако става дума за мъдрост, тези фигури няма да ви научат как да правите по-добри ножове, ножици и пъстри тъкани, а тъкмо в правенето на такива неща англичаните показват своята мъдрост. Но Аллах е велик! Тук има камъни, заровени още от времето на светия Ной, нека почива в мир, а може би са лежали под земята още преди потопа!
Дълги години съм живял в тази страна. Моят баща и бащата на моя баща са разпъвали тук своите шатри преди мен, ала те никога не са чували нещо за тези изображения. Вече дванадесет столетия живеят в тази земя правоверни – а те, слава на Аллаха, еднички познават истинската мъдрост, - но никой от тях не е чувал за някакъв подземен дворец, нито пък онези, които са живели преди тях.
И ето виж!
Идва някакъв франк от земя, отдалечена на много дни път, отива направо на мястото, взима пръчка и прави черта тук и черта там.
Тук казва е дворецът, а там, казва са портите и ни показва какво е лежало цял живот под нозете ни, без да знаем.
Чудеса! Чудеса!
От книгите ли си научил това, от магии ли или от вашите пророци?
Говори, о бей! Кажи ми тайната на мъдростта!

Дъглас Адамс: Пътеводител на галактическия стопаджия

РАЗМИСЛИТЕ НА ЕДИН КАШАЛОТ

Напук на каквато и да е вероятност на няколко мили над повърхността на една чужда планета най-неочаквано бе сътворен един кашалот.
И тъй като това не е мястото, което един кашалот обикновено обитава, бедното невинно същество имаше твърде малко време, за да осмисли житието и битието си като кашалот, преди да прекрати съществуванието си като кашалот.
Предлагаме ви пълен запис на мислите му от първия момент на съществуванието му до последния.
«Ооо…! Какво става? — помисли си той.
Ъъъ, извинете, но кой съм аз?
Моля?
Защо съм тук? Какъв е смисълът на моя живот?
Какво искам да кажа с това кой съм аз?
Трябва да се успокоя, да се окопитя… ооо, изпитвам много интересно чувство, какво ли е то? Усещам нещо като… повдигане или гъделичкане в… в… ами май няма да е зле да започна да давам имена на нещата, ако искам да напредна в това, което, с цел да бъда разбран, наричам спор, наричам живот, така че да го наречем… моя стомах.
Така. Ууии, ама то става все по-силно! Хей, ами какъв е този свистящ, бучащ шум покрай това, което ми хрумна да нарека своята глава? Може би ще го нарека… вятър! Дали това име е подходящо? Засега става… може би по-нататък, когато разбера за какво служи, ще успея да измисля по-добро име. Трябва да е нещо много важно, щом го има в такова голямо количество. Хей! А какво е това? Да го наречем… да го наречем… опашка. Да, опашка. Хей! Я виж как красиво мога да я размахвам насам-натам. Ай, ай! Ех, че е хубаво! Е, няма голяма полза от цялата работа, но по-нататък сигурно ще видим за какво служи. А сега да видим дали вече не съм си изградил ясна представа за нещата?
Не.
Здраве да е. Иначе е страшно интересно, толкова много неща ми предстоят; толкова много неща трябва да осмисля, че чак свят ми се вие от нетърпение…
Или може би е от вятъра?
Ама той наистина става много силен.
Я гледай! Хей, какво ли пък е това нещо, което изведнъж се забърза към мене? Много, много бързо. Толкова голямо и гладко и закръглено, че се нуждае от голямо, солидно звучащо име, като… ъъъ… земна твърд. Точно така. Много хубаво име — земна твърд!
Интересно дали ще иска да станем приятели.»

Останалото, след едно внезапно пльосване, е мълчание.

12 май 2008

Георги Божилов - Слона II



Със Светлин Русев 80-те години на ХХ век.


1998


Агресия 1986


Катаклизъм 1986


Метаморфоза IV 1986


Земя I 1986


В края на лятото 1988


Нощ 1989


Елегия 1990


Голи хълмове 1992


Композиция 1992


Вариант 1992


Фантастичен персонаж I 1993


Фантастичен персонаж II 1994


Композиция 1994


Хроника 96-II 1996


Пришълци 1998


Музика в синьо 1999


Композиция 90-те години на ХХ век


Композиция 90-те години на ХХ век


Композиция 90-те години на ХХ век


Композиция 90-те години на ХХ век


Фетиш II 2000




Село Узуново 13 април 2008

На 13.04.2008 посетихме село Узуново в Североизточните Родопи по черния път от хижа Сини връх. По по-добър път до селото се достига през Жълт камък.



Село Узуново.



Веднага щом пристигнахме, се запознахме с мъж на име Хасан (най-вляво на снимката) - роден тук, но живеещ в Долно Воден и работещ груб строеж в Пловдив. Събота и неделя прекарва в родното си село, където се опитва да отглежда ягоди. Разведе ни из околностите и ни разказа за селото, което е на около сто години, но затова пък е много обезлюдено. Оказа се, че Хасан Али е бившият главен мюфтия на Пловдив, който...


Скали южно от селото.


Посетихме една скала югозападно от селото, на която според Хасан Али някога са живеели хора, а сега е обитавана от мечка.
Поглед на юг от скалата: вдясно на снимката се вижда река Саръяр дере (Жълтуша).


Поглед на изток от същото място - скала с полукръгли ниши.


Ниша в скалата югозападно от селото.


Останки от градеж на върха на скалата югозападно от село Узуново.


Поглед на запад от същата скала. До село Три могили се достига по пътя Асеновград - Червен - Орешец - Врата - покрай Беланташ - Три могили.