Венедикт Ерофеев: из МОЯТА МАЛКА ЛЕНИНИАНА

За начало — два напълно прилични дамски епиграфа:

Надежда Крупска — до Мария Илинична Улянова: «Все пак съжалявам, че не съм мъж, иначе щях да скиторя десет пъти повече.» (1899)

Инеса Арманд (1907): «Исках да ме изпратят още сто версти по на север в село Койда. Но първо там изобщо няма политици и второ, разправят, че цялото село било заразено от сифилис, а това не ме привлича особено.

А сега на въпроса, т.е. към избрани моменти от личната и деловата кореспонденция на Илич от времето, когато се е научил да пише, до времето (1922), когато се е отучил.

През 1895 г. той все още се разхожда из Тиргартен, къпе се в Шпрее. Посещавайки Франция, съобщава: «Париж е грамаден, твърде разпилян град.»

Но ето че през 1896 г. Илич е настанен за всеки случай в сградата на предварителния затвор в Санкт Петербург. «На затворниците са разрешени литературните занимания. Специално попитах за това прокурора. Той ме увери, че няма ограничения за внасяните книги.»

Оттук той пише на сестра си: «Вчера получих твоите продукти (...), много храна, с чая например бих могъл да захвана търговия, но смятам, че няма да ми разрешат, защото тукашната лавка не ще издържи на моята конкуренция. Сега имам всичко необходимо и дори повече от необходимото. Получавам също и минерална вода, носят ми я от аптеката в деня, в който я поръчам.» Една единствена молба: «Няма да е лошо да ми пратите овалната кутийка с помпичката за клизма, която се намира в чекмеджето на гардероба». (1896)

А по-нататък, разбира се — Шушенское. «В Сибир и изобщо на село много, много трудно се намира прислуга, а през лятото е почти невъзможно.» (1897) «Още в Красноярск започнах да съчинявам стихове: На Шуш, в подножието на Саяните..., но освен първия стих, за съжаление, не съчиних нищо повече.»

Малкият му брат Дмитрий Улянов също е попаднал в затвора и ето какви съвети му дава по-големият брат от Шушенское: «А Митя? Първо: пази ли диета в затвора? Изглежда, че не. А там, според мен, това е необходимо. И второ: прави ли гимнастика? Също, изглежда, не. Също е необходимо. Поне от личен опит зная и ще кажа, че с голямо удоволствие съм се занимавал преди лягане с гимнастика. Така се разкършвам, че дори се затоплям. Мога да му препоръчам и доста удобен гимнастически номер (макар и смешен) — петдесет поклона до земята». (1898)

И на всичко отгоре — очакване на годеницата Надежда Константиновна и бъдещата тъща Елизавета Василиевна. Най-после пристигат. Ето как той съобщава на майка си за пристигането им: «Намерих, че Надежда Константиновна изглежда незадоволително. За мен пък Елизавета Василиевна рече: «Как сте се загладили!» Както виждаш, по-добър отзив от това, здраве му кажи». (1898) «Ние с Надя почнахме да се къпем.» А когато сезонът за къпане свършва, «пързалям се на кънки с изключително усърдие и пристрастих и Надя към това». (1899)

След Шушенское, то се знае, Европа е кучешко лайно. «Глупав народ са чехите и швабите». (Мюнхен, 1900) «Вече няколко дена киснем в тая проклета Женева. Отвратителна дупка, но какво да се прави.» (1903) «Париж е мръсна дупка.» (1910) «Аз не вярвам да има война.» (Краков, 1912)

Но започва войната. Бягство от Краков. И «стоейки» в неутрална Швейцария — до др. Шляпников: «Лозунгът за мир е еснафски, попски лознг.» (17 октомври 1914)

А на милата Инеса Арманд: «Дори мимолетната връзка и страст е по-поетична, отколкото целувките без любов на съпрузите грубияни и простаци. Така пишете Вие. И имате намерение да го изложите в брошура. Логично ли е това противопоставяне? Целувките без любов на съпрузите грубияни са мръсни. Съгласен съм. Трябва да им се противопостави... какво? Вероятно целувките по любов? А Вие им противопоставяте «мимолетната» (защо мимолетната) «страст» (защо не любов?). Логично излиза, че целувките без любов (мимолетните) се противопоставят па целувките без любов (съпружеските). Странно. Не е ли по-добре да се противопостави еснафско-интелигентско-селският брак без любов на пролетарския брак по любов.» (24 януари 1915)

И пак до нея: «Съветвам Ви изобщо да изхвърлите изискването за «свобода на любовта». То наистина не е пролетарско, а буржоазно изискване. Въпросът не е как Вие лично искате да го разбирате. Въпросът е в обективната логика на класовите отношения в сферата на любовта.»

До др. Зиновиев: «Не си ли спомняте фамилното име на Коба? Поздрави. Улянов.» (23 август 1915)

До др. Карпински: «Голяма молба: научете фамилното име на Коба». (9 ноември 1915)

Край. Февруарският преврат в Русия. Ленин: «Нервите са крайно напрегнати. Трябва да скачаме, да скачаме.» «Страхувам се, че няма да можем скоро да заминем от проклетата Швейцария.» «Необходим е отделен вагон за революционерите.» «Добре би било да се опитаме да издействаме разрешение от германците за отделен вагон до Копенхаген.» «Защо пък не? Аз не мога да го направя. Но Трояновски, Рубакин и сие могат. О, ако можех да им натрия носа на тези мръсници!» (март 1917)

До Инеса Арманд: «Вие може би ще кажете, че германците няма да ни дадат вагон. Хайде на бас, че ще дадат.» «Няма ли в Женева глупаци за тази цел?» (19 март 1917)
«Германското правителство лоялно защищаваше екстерититориалноста на нашия вагон. Поздрави, Улянов.» (14 април 1917)

В следзалповите, следаврорски писма няма нищо тържествуващо. Напротив: «Републиката» е в опасност. Нужни са спешни мерки. Например следните:

«Трябва да се забрани на Антонов да се нарича Антонов-Овсеенко. Той трябва да се нарича просто др. Овсеенко.» (14 март 1918)

До др. Зиновиев в Петроград: «Др. Зиновиев! Едва днес ние в ЦК разбрахме, че работниците в Питер са искали да отвърнат на убийството на Володарски с масов терор и че вие сте ги спрели. Решително протестирам! Ние се компроментираме: заплашваме дори в резолюциите на Съвета на работничесите, селски и червеноармейски депутати с масов терор, а на практика спъваме напълно правилната революционна инициатива на масите. Това е не-до-пус-ти-мо! Трябва да се поощрява енергията и масовостта на терора.» (26 ноември 1918)

До др. Фьодоров, председател на Нижгородския губизпълком: «В Нижни очевидно се готви белогвардейско въстание. Трябва да се напрегнат всички сили, да се започне веднага масов терор, да се разстрелят и разкарат стотиците проститутки, свързващи войниците, бившите офицери и др. под. Не се бавете нито миг.» (9 август 1918)

Не е съвсем ясно кои да бъдат убивани. Проститутките, свързващи войниците и бившите офицери. Или проститутките, свързващи войниците и отделно бившите офицери? И кой да бъде разстрелван, а кой разкаран, или разкаран след разстрела? И какво означава и др. под.?

«. . .бъдете образцово-жестоки.»

Телеграма до Саратов за др. Пайкес: «Да се разстрелва, без да се пита никого и да не се допуска идиотско протакане.» (22 август 1918)

До др. Зиновиев: «Вие ме убихте!» (7 август 1919)

До отдел Топливо на Московския совдеп: «Скъпи другари! Населението на Москва може и трябва да бъде поголовно мобилизирано да пренесе на ръце достатъчно количество дърва от гората (примерно по кубически метър на възрастен мъж). Ако не бъдат предприети героични мерки, лично аз ще ръководя в Съвета по отбраната и в ЦК не само арестите на всички отговорни лица, но и разстрелите. Бездействието и нехайството са нетърпими. С комунистически поздрав. Ленин» (18 юни 1920)

До Глеб М. Кржижановски: «Да се мобилизират без изключение всички инженери, електротехници, всички завършили физико-математически факултети и пр. Задача: не по-малко от две лекции седмично; да се обучат не по-малко от десет (петдесет) души на електричество. При изпълнение — награда. При неизпълнение — затвор», (декември 1920)

До Максим Горки: «Интелектуалните сили на работниците и селяните растат и крепнат в борбата за свалянето на буржоазията и нейните помагачи интелигентчетата, лакеи на капитала, които си въобразяват, че са мозъкът на нацията. Всъщност, това не е мозък, а лайно». (15 септември 1919)

Смолни, до Зиновиев: «Прочутият физиолог Павлов е подал молба за заминаване в чужбина. Едва ли е рационално да бъде пуснат, след като и по-рано е правел изказвания, че бидейки честен човек, в случай че възникнат съответни разговори, не може да не се изкаже против Съветската власт и комунизма в Русия. Предвид на това желателно е като изключение да му се осигури свръхдажба.» (25 юни 1920)

До др. Преображенски: «Трябва да си изработим подходи за залавянето и наказването на специалистите.» (19 април 1921)

Много мило. Горкият професор Тихвински, завеждащ петроградските лаборатории на Главния нефтен комитет. Едно изречение на Илич е било достатъчно да реши съдбата му: «Тихвински не е арестуван случайно: химията и контрареволюцията не се изключват взаимно.» (септември 1921) Разстрелян е през 1921 г.

До Главното управление на каменовъглената промишленост: «Съществуват известни съмнения в целесъобразността от прилагането на забойните машини. Производственият ефект, който др. Пятаков очаква от прилагането им, е явно преувеличен. С кирка е по-добре и по-евтино.» (август 1921)

До комисията на Кисельов: «Аз съм категорично против всякакво прахосване на картофи за спирт. Спиртът може и трябва да се прави от торф. Това производство трябва да се развие.» (11 септември 1921)

Това ни подсеща за деловата записка от 26 август 1919 г. «Съобщете в Научния институт по храненето, че след три месеца са длъжни да представят точни и пълни данни за практически успехи при получаването на захар от стърготини.»

Това добре. Представям си обаче, как се е удължавала физиономията на народния комисар на просветата Анатолий Луначарски, когато е получавал от вожда следните телеграми: «Съветвам да бъдат погребани всички театри» (ноември 1921)
Или телеграмите: «Кои въпроси смятате за най-важни, а кои за ударни. Моля за кратък отговор.» (8 април 1921)

За Политбюро на ЦК на РКП(б): «Разбрах от Каменев, че Съветът на народните комисари е приел абсолютно неприличното предложение на Луначарски за запазването на Болшой театър.» (12 януари 1922)

Започва се гоненето на професорите. До Каменев и Сталин: «Да се уволнят от МВТУ 20 — 40 професори. Те ни мамят». (21 февруари 1922)

И в заключение — два тихи акорда. Първият от тях предизвиква сълзи, вторият също.

До др. Уншлихт: «Гласността на революционните трибунали (вече) е задължителна. Съставът им да бъде подсилен с Ваши хора, да се засили всестранната връзка с ВЧК, да се засили бързината и силата на техните репресии. Поговорете със Сталин, покажете му това писмо.» (31 януари 1922)

До др. Каменев: «Не бихте ли наредили да се насадят цветя на гроба на Инеса Арманд?» (24 април 1921 г.)

Москва, 5 - 6 февруари 1988

Венедикт Ерофеев: из "Москва-Петушки"