Джорджо Де Кирико

"Произведението на изкуството не трябва да притежава нито разум, нито логика. По този начин то се доближава до съня и детската душа."

Джорджо Де Кирико

1911-13 the nostalgia of the infinite

1913 ariadne

1913 the red tower

1913 piazza d'italia

1914 montparnasee station (the melancholy of departure)

1914 love song

1914 premonitory portrait of guillaume apollinaire

1914 the nostalgia of the poet

1914 the philosopher's conquest

1914 the anguish of departure

1914 mystery and melancholy of a street

Дълбока тишина цари над сцената, която ни разкрива Джорджо Де Кирико. Почти можем да чуем леките стъпки на момиченцето, което се отправя през аркадите към площада, бутайки обръча пред себе си. Погълнато от играта си, то изглежда не забелязва тежката атмосфера и злокобните знаци, които го заобикалят. Защо е там цирковият фургон, отворен като капан? Чия е сянката, която пада върху площада? Кой се крие в мрака на дългата аркада?

1914 enigma of a day

1914-15 the prophet

1914-15 the duo

1916 the melancholy of departure

1916 metaphysical interior with biscuits

1916 hector and andromache

1916 andromache

1917 hector and andromache

1917 the great metaphysician

1916 metaphysical interior with biscuits

1917 the condottiere

1917 solitude

След 1912 година, наред със статуи и паметници, Де Кирико започва да въвежда и други фигури в безжизнената атмосфера на своите картини. Това са огромни марионетки, чиято анонимност и форма напомнят както на манекените от витрините, така и на моделите, които художниците използуват за заниманията си по анатомия. Тези същества без ръце, понякога с панти, пирони и връзки, а понякога поддържани от сложни устройства нямат никаква идентичност и служат единствено за предаване на настроение. Схващането за света като за сцена, върху която се играе абсурдно и безсмислено куклено шоу - идея, която стои в основата на "метафизичните" картини на Де Кирико от самото начало, става още по-съдържателна с въвеждането на тези сглобени фигури.

1918 the disquieting muses

Тревожните музи са изобразени в град Ферара, пред бившата резиденция на фамилията Д`Есте от епохата на Ренесанса, чиито членове са били големи покровители на изкуствата. Този градски дворец, близо до който Де Кирико живее по време на Първата световна война, сякаш трябва да устои зад издигащата се пред него сцена, наред с промишлени сгради, фабрични комини и един силоз. В предната част на изображението, прорязана от плътни сенки са двете музи - манекени без отличителни черти, в класически одежди, едната изправена, а другата седнала, разположени сред театрални реквизити. Сред тях има червена маска и жезъл, намек за традиционните атрибути на Мелпомена и Талия, музите на комедията и трагедията. Аполон - предводителят на музите е представен на заден план като статуя върху пиедестал. Той изглежда също толкова тих и безжизнен, колкото и музите. Зрителят остава в почуда накъде ли ще ги поведе той, като се има предвид състоянието на дълбока меланхолия на неговите спътнички без лица.

1920 deux mannequins

1922 the prodigal son

1926 the painter's family

1926 deux masques

early 1930s the mysterious departure

1950 trovatore

"Пред лицето на нарастващата материалистична и прагматична ориентация на нашето съвремие не би било ексцентрично в близко бъдеще да очакваме едно общество, в което тези, които живеят заради интелектуалните удоволствия няма вече да имат правото да търсят своето място под слънцето. Писателят, мислителят, мечтателят, поетът, метафизикът, наблюдателят, този, който се опитва да разбули някаква загадка или да изрази мнението си, ще стане отживелица, обречена да изчезне от лицето на земята, както ихтиозаврите и мамутите."

Джорджо Де Кирико