Из бележниците на Андрей Платонов

1928-30

Кулакът: К’во сега, в кладенеца ли да се хвърляме?
Беднякът: Няма да мърсиш кладенеца! На сухо ще ти видя сметката.
Удря. Не убива. Няма сили. Дай хляб. Кулакът дава. Беднякът събира сили и убива кулака.


1931
Страната тъмна, а човекът в нея свети.

Разобличаване на радостта.

Разказ във вагона след Ташкент:
“Един решил да убие всички само с мисъл, та дори и да си я помисли само, обаче нямал мисъл, отучен бил”.

При смъртта хората усещат сухота и им се иска нещо влажно.

Ще чуеш скоро горещата ми реч на заседанието и ще разбереш, че имам неопределена сила в мозъка!


1931-32

Песимизмът ми е личен, а оптимизмът ми целият е социален.

Жена с такъв характер, че сама си прави абортите.

Борисевкин тайно си плюнчеше обувките, веднъж се насра на двудневно заседание, държеше да покаже издръжливост, макар другите да излизаха по нужда на много пъти. На Борисевкин лайната му избиха чак над вратовръзката.

Хората са свързани помежду си с по-дълбоко чувство от любовта, омразата, злобата, дребнавостта. Те са приятели дори тогава, когато единият е явен подлец, тогава подлостта му влиза в състава на дружбата.

Да се вземе цяло учреждение и да се превърне в модел на един човек.

Копаят основи на клуб, намират стар ковчег без покойник и в него шише водка. Изпиват я. Водката си е наред.


1933
“Когато в труда се влага цялата мисъл (и душа), значи всичко е изгубено – същината е в това да се трудиш, без да губиш последните си вътрешности, точно това – остатъкът е душата”.
(Разсъждение на разни типове)

Много важно.Водката я пие като мълния.


1934
За онзи, който разбира – вселената не съществува.

Защо реве магарето? (казват – периодично, през 3 часа) – Да разбера.

Съветската власт е абсолютно права: в историята настъпи обстоятелство (следвоенно и военно), при което хората – многоразлични тъпанари, които не се поддават на никаква колективност, се нуждаят само от велико ръководство.

Невъзвращенец на съдбата си.

Навярно във високите сфери – над стратосферата – живеят хилядолетни птици и се спускат да ядат веднъж ненадейно сред внезапните векове: оттук, именно от реалността, са многото легенди. Именно най-горе е най-хубавият въздух и температура, и дългата светлина, обеззаразяваща от смъртта, които осигуряват почти вечен живот.
Над земята има несъмнени птици!

Беше й толкова скучно, че ходеше да се изпражнява, когато не й се ходеше и нямаше нужда, само и само да се заеме с нещо.

Истината винаги не прилича на себе си.


1935-36

В пиянството има пренебрежение към себе си, контраегоизъм etc.


1936
В многомъжната й путка имаше прелест – мириса на многообразното човечество, в нея можеше да се придобие опитът на много живот.


1937
Как пърдеше старецът в Дурново – цялата къща събуди, бабата се прекръсти.


1941-42
Може би спасението на света е в прехода от уседнало към номадско положение.


1942-43
Отсъствието на порок у човека е доказателство за отсъствието на душа в него.

Бог е мъртъв човек.

Науката се занимава само с формалните отношения, с повърхността на предметите и явленията, без да обръща внимание на онази същност, в която се пази истинната жива тайна на света.


1944
Ние сме победили всички животни, но всички животни са влезли в нас и в душата ни живеят гадини.

Бог е голям неудачник.

Има Бог и няма Бог:Той се е разпръснал в хората, понеже е Бог и е изчезнал в тях, и не може да не го е имало, той не може да бъде и е вечно в разпръснатост, в хората, извън себе си.

Животът се състои в това, че изчезва.

Инвалид с дървен крак. Първата протеза, пиян бил, му я откраднали. Сега жена му му сваля протезата, щом падне пиян на улицата, и носи крака вкъщи.


Факел 2/2008

Андрей Платонов - откъс от "Чевенгур"