А: Погълнати от разговора ни за безсмъртието, оставихме нощта да се спусне неусетно, без да запалим лампата. С безразличие и благост, по-убедителни от страстното въодушевление, гласът на Маседонио Фернандес повтаряше, че душата е безсмъртна. Уверяваше ме, че смъртта на тялото е нещо съвсем незначително и че умирането трябва да е най-нищожното събитие, което може да сполети един човек. Аз си играех с джобното ножче на Маседонио; ту го отварях, ту пак го затварях. Наблизо някакъв акордеон разтягаше до безкрай "Ла Компарсита", тази отчайваща глупост, която толкова хора харесват, защото са ги излъгали, че е старинна... Предложих на Маседонио да се самоубием, за да продължим дискусията си необезпокоявани от цялата тази шумотевица.
Я: (шеговито): Все пак подозирам, че в крайна сметка сте се отказали.
А: (вече в дълбоко мистично настроение): Честно казано, не си спомням дали онази нощ се самоубихме или не.
Борхес: Философията в Тльон
Борхес: откъс от "Всеобща история на безчестието" (1935)
Борхес: ARGUMENTUM ORNITHOLOGICUM
РЪКОПИС, НАМЕРЕН В КНИГА НА ДЖОУЗЕФ КОНРАД
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар