28 октомври 2007
17 октомври 2007
14 октомври 2007
ДЗЕН КОАНИ
ДЗЕН ДЕЛВИ
Учителят Хакуин често говорел на учениците си за старицата, която държала малка чайна наблизо. Хвалел я и винаги подчертавал дълбокото й разбиране на Дзен. Заинтригувани от разказите му, учениците редовно ходели в чайната да видят старицата.
А тя можела веднага да познае кой се е отбил при нея да пийне чай и кой е дошъл да се запознае с нейното разбиране за Дзен.
На първите гости любезно сипвала чай. Вторите молела с тих шепот да минат зад паравана. Щом се озовавали там, бабата ги удряла с една делва. Деветима от десет не успявали да избегнат удара й.
ВСИЧКО Е НАЙ-ДОБРО
Когато Бандзен минавал през пазара, чул разговор между месар и купувач:
- Дайте ми най-доброто парче месо – казал купувачът.
- При мен всичко е най-добро – отвърнал месарят – не можеш да намериш тук и едно парче месо, което да не е най-доброто.
Като чул тези думи, Бандзен получил просветление.
НИЩО НЕ Е РЕАЛНО
На младини, докато изучавал Дзен, Ямаока Тешю ходил при различни учители. Отишъл и при Докуон.
В желанието си да блесне със знанията си, казал следното:
- Съзнанието, Буда и цялата сетивна Вселена всъщност не съществуват. Истинската природа на всички неща е празнотата. Няма кой да се въплъщава, няма и кой да се заблуждава, затова реално няма мъдреци, както няма и невежи. Няма какво да вземеш, както няма и какво да дадеш.
Внезапно Докуон ударил Ямаока по главата. Младежът много се разсърдил.
- Щом нищо не съществува – попитал Докуон – откъде се взе този гняв?
СМЪРТТА НА БОКУДЖО
Когато усетил, че краят му наближава, Бокуджо събрал учениците си и им съобщил това. После им казал:
- Вие всички ме познавате добре. И знаете, че цял живот не съм подражавал на никого. Сега искам от вас съвет. Знаете ли някакъв необикновен начин да напуснеш живота?
Един ученик предложел:
- Може би да умрете в поза лотос, учителю?
Но другите ученици възразили:
- Мнозина мъдреци са умирали в позата лотос, това не е нито ново, нито оригинално.
Друг ученик казал:
- Можете да умрете прав, учителю.
Някои отново възразил:
- Не, други вече са умирали прави. Това също ще бъде повторение.
Тогава някой предложил:
- В такъв случай остава само да умре на челна стойка. Мисля, че така още никой не е умирал.
В този момент Бокуджо се усмихнал и казал:
- Ето, това ми подхожда. Сбогом, приятели!
След малко той застанал на челна стойка и умрял. Учениците му се стъписали. Всичко станало толкова неочаквано, толкова внезапно. Те мислели: “Какво да правим сега с тялото, застанало в тази поза? Нашият учител е такъв чудак… Би могъл да ни каже какво да правим сега…” Така седели в недоумение, докато някой не намерил изход:
- Слушайте, сестра му е монахиня в женския манастир наблизо. Нека по-добре я извикаме, да не би да направим нещо погрешно. А би било много лошо, ако объркаме нещо с нашия учител.
Двама от учениците се втурнали презглава да викат сестрата на Бокуджо. Тя дошла силно разгневена, като от прага се развикала:
- Той цял живот беше хулиган и никога не се държеше като нормален човек. Но и през ум не ми е минавало, че и в смъртта си ще се държи хулигански. Това вече е прекалено! Къде е?
Учениците й направили път и като доближила застиналото на челна стойка тяло, монахинята казала:
- Бокуджо, ти си идиот! Постигна просветление, но не престана с номерата си. Слизай долу, лягай на кревата и умирай като всички нормални хора.
На Бокуджо му се наложило да се подчини, тъй като по-голямата сестра трябва да се слуша. Отпуснал се на кревата и казал на сестра си:
- Е, добре, можеш да си вървиш, не се безпокой. Ще умра както е редно.
Сестра му си отишла и той веднага умрял, както е редно. Учениците му отново проверили. Всичко било както преди – нито дихание, нито пулс.
Госо казал:
- Да предположим, че срещнете на пътя един учител по Дзен. Не можете да го заговорите. Не можете да стоите мълчаливо. Какво можете да направите?
На тази загадка отговорът на Мумон бил: “Ще му прасна един!”
Ето какво разказва учителят Соджи за един свой сън:
- Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда. Истинска пеперуда, пърхаща с крилца насам-натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се съзнавах като човек. Изведнъж се събудих и си казах, че отново съм аз. Но кой бях аз? Вече не зная, дали съм човек, сънувал, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек.
Еди стар учител по Дзен винаги разказвал на лекомислените си ученици следната притча:
В късната вечер един слепец си тръгнал към къщи след посещение у приятел.
- Би ли ми услужил с фенер? – попитал той приятеля си.
- Защо ти е фенер? – отвърнал приятелят му – няма да виждаш по-добре с него.
- Да – казал слепецът – сигурно няма. Но другите ще ме виждат и няма да се блъскат в мен.
Така че приятелят дал на слепеца фенера си, който бил от хартия и бамбукови пръчки, със свещ вътре.
Тръгнал слепецът с фенера, но още не изминал и няколко крачки, ето че някой се блъснал право в него. Слепецът много се ядосал.
- Защо не гледаш къде вървиш? – извикал той – не виждаш ли фенера?
- А ти защо не си запалил свещта? – попитал другият.
Кой е Буда? Ето някои от отговорите на този въпрос, дадени от различни учители по Дзен:
Нещо от глина, цялото в позлата.
Той не е Буда.
Планините се извисяват над морето.
Трикрако магаре.
Изсъхнало лайно.
Пет мери лен.
Устата е израз на тъгата.
И най-добрият художник не знае как да го нарисува.
Бамбуковата горичка зад манастира.
Винаги си измивай устата, след като си споменал името му.
Учителят Хакуин често говорел на учениците си за старицата, която държала малка чайна наблизо. Хвалел я и винаги подчертавал дълбокото й разбиране на Дзен. Заинтригувани от разказите му, учениците редовно ходели в чайната да видят старицата.
А тя можела веднага да познае кой се е отбил при нея да пийне чай и кой е дошъл да се запознае с нейното разбиране за Дзен.
На първите гости любезно сипвала чай. Вторите молела с тих шепот да минат зад паравана. Щом се озовавали там, бабата ги удряла с една делва. Деветима от десет не успявали да избегнат удара й.
ВСИЧКО Е НАЙ-ДОБРО
Когато Бандзен минавал през пазара, чул разговор между месар и купувач:
- Дайте ми най-доброто парче месо – казал купувачът.
- При мен всичко е най-добро – отвърнал месарят – не можеш да намериш тук и едно парче месо, което да не е най-доброто.
Като чул тези думи, Бандзен получил просветление.
НИЩО НЕ Е РЕАЛНО
На младини, докато изучавал Дзен, Ямаока Тешю ходил при различни учители. Отишъл и при Докуон.
В желанието си да блесне със знанията си, казал следното:
- Съзнанието, Буда и цялата сетивна Вселена всъщност не съществуват. Истинската природа на всички неща е празнотата. Няма кой да се въплъщава, няма и кой да се заблуждава, затова реално няма мъдреци, както няма и невежи. Няма какво да вземеш, както няма и какво да дадеш.
Внезапно Докуон ударил Ямаока по главата. Младежът много се разсърдил.
- Щом нищо не съществува – попитал Докуон – откъде се взе този гняв?
СМЪРТТА НА БОКУДЖО
Когато усетил, че краят му наближава, Бокуджо събрал учениците си и им съобщил това. После им казал:
- Вие всички ме познавате добре. И знаете, че цял живот не съм подражавал на никого. Сега искам от вас съвет. Знаете ли някакъв необикновен начин да напуснеш живота?
Един ученик предложел:
- Може би да умрете в поза лотос, учителю?
Но другите ученици възразили:
- Мнозина мъдреци са умирали в позата лотос, това не е нито ново, нито оригинално.
Друг ученик казал:
- Можете да умрете прав, учителю.
Някои отново възразил:
- Не, други вече са умирали прави. Това също ще бъде повторение.
Тогава някой предложил:
- В такъв случай остава само да умре на челна стойка. Мисля, че така още никой не е умирал.
В този момент Бокуджо се усмихнал и казал:
- Ето, това ми подхожда. Сбогом, приятели!
След малко той застанал на челна стойка и умрял. Учениците му се стъписали. Всичко станало толкова неочаквано, толкова внезапно. Те мислели: “Какво да правим сега с тялото, застанало в тази поза? Нашият учител е такъв чудак… Би могъл да ни каже какво да правим сега…” Така седели в недоумение, докато някой не намерил изход:
- Слушайте, сестра му е монахиня в женския манастир наблизо. Нека по-добре я извикаме, да не би да направим нещо погрешно. А би било много лошо, ако объркаме нещо с нашия учител.
Двама от учениците се втурнали презглава да викат сестрата на Бокуджо. Тя дошла силно разгневена, като от прага се развикала:
- Той цял живот беше хулиган и никога не се държеше като нормален човек. Но и през ум не ми е минавало, че и в смъртта си ще се държи хулигански. Това вече е прекалено! Къде е?
Учениците й направили път и като доближила застиналото на челна стойка тяло, монахинята казала:
- Бокуджо, ти си идиот! Постигна просветление, но не престана с номерата си. Слизай долу, лягай на кревата и умирай като всички нормални хора.
На Бокуджо му се наложило да се подчини, тъй като по-голямата сестра трябва да се слуша. Отпуснал се на кревата и казал на сестра си:
- Е, добре, можеш да си вървиш, не се безпокой. Ще умра както е редно.
Сестра му си отишла и той веднага умрял, както е редно. Учениците му отново проверили. Всичко било както преди – нито дихание, нито пулс.
Госо казал:
- Да предположим, че срещнете на пътя един учител по Дзен. Не можете да го заговорите. Не можете да стоите мълчаливо. Какво можете да направите?
На тази загадка отговорът на Мумон бил: “Ще му прасна един!”
Ето какво разказва учителят Соджи за един свой сън:
- Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда. Истинска пеперуда, пърхаща с крилца насам-натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се съзнавах като човек. Изведнъж се събудих и си казах, че отново съм аз. Но кой бях аз? Вече не зная, дали съм човек, сънувал, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек.
Еди стар учител по Дзен винаги разказвал на лекомислените си ученици следната притча:
В късната вечер един слепец си тръгнал към къщи след посещение у приятел.
- Би ли ми услужил с фенер? – попитал той приятеля си.
- Защо ти е фенер? – отвърнал приятелят му – няма да виждаш по-добре с него.
- Да – казал слепецът – сигурно няма. Но другите ще ме виждат и няма да се блъскат в мен.
Така че приятелят дал на слепеца фенера си, който бил от хартия и бамбукови пръчки, със свещ вътре.
Тръгнал слепецът с фенера, но още не изминал и няколко крачки, ето че някой се блъснал право в него. Слепецът много се ядосал.
- Защо не гледаш къде вървиш? – извикал той – не виждаш ли фенера?
- А ти защо не си запалил свещта? – попитал другият.
Кой е Буда? Ето някои от отговорите на този въпрос, дадени от различни учители по Дзен:
Нещо от глина, цялото в позлата.
Той не е Буда.
Планините се извисяват над морето.
Трикрако магаре.
Изсъхнало лайно.
Пет мери лен.
Устата е израз на тъгата.
И най-добрият художник не знае как да го нарисува.
Бамбуковата горичка зад манастира.
Винаги си измивай устата, след като си споменал името му.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
