1845 година:
Шейх Абд ер Рахман към английския археолог Хенри Остин Лейърд при откриването на двореца на асирийския цар Ашурнасирпал II (883-859 пр.Хр.) в Калах (Нимруд):
Чудеса! Чудеса! Има наистина само един Бог и Мохамед е неговият пророк. В името на Всевишния, кажи ми, о бей, какво смяташ да правиш с тези камъни! Да платиш толкова хиляди от кесията си за такива неща! Възможно ли е, както казваш, твоят народ да се учи на мъдрост от тях или пък, както говори Негово преподобие кадията, те ще бъдат отнесени в двореца на вашата кралица, която щяла да се кланя на тези идоли заедно с останалите неверници? Защото ако става дума за мъдрост, тези фигури няма да ви научат как да правите по-добри ножове, ножици и пъстри тъкани, а тъкмо в правенето на такива неща англичаните показват своята мъдрост. Но Аллах е велик! Тук има камъни, заровени още от времето на светия Ной, нека почива в мир, а може би са лежали под земята още преди потопа!
Дълги години съм живял в тази страна. Моят баща и бащата на моя баща са разпъвали тук своите шатри преди мен, ала те никога не са чували нещо за тези изображения. Вече дванадесет столетия живеят в тази земя правоверни – а те, слава на Аллаха, еднички познават истинската мъдрост, - но никой от тях не е чувал за някакъв подземен дворец, нито пък онези, които са живели преди тях.
И ето виж!
Идва някакъв франк от земя, отдалечена на много дни път, отива направо на мястото, взима пръчка и прави черта тук и черта там.
Тук казва е дворецът, а там, казва са портите и ни показва какво е лежало цял живот под нозете ни, без да знаем.
Чудеса! Чудеса!
От книгите ли си научил това, от магии ли или от вашите пророци?
Говори, о бей! Кажи ми тайната на мъдростта!
