Из "Бесове", глава пета:
Когато Шатов влезе, Кирилов все още крачеше от единия до другия ъгъл и тъй се беше отнесъл, че дори беше забравил за пристигането на жена му, слушаше го и нищо не разбираше.
- Аха, да – сети се той изведнъж, правейки усилие да се откъсне от мислите си, - да…бабичка… Жена или бабичка? Чакайте: и жена и бабичка, тъй ли? Помня. Ходих. Бабичката ще дойде, но не веднага. Вземете възглавницата. Нещо друго? Да… Чакайте, Шатов, случват ли ви се мигове на вечна хармония?
- Вижте, Кирилов, трябва да спрете с тези безсънни нощи.
Кирилов изведнъж дойде на себе си и – странно – заговори много по-свързано от когато и да било. Явно отдавна бе формулирал всичко това, а може би и го беше записал:
- Идват секунди – по пет или шест, не повече, - когато внезапно усещаш, че си постигнал вечната хармония. Неземно усещане. Не, не говоря за небесния му произход, а за това, че в земния си облик човек не може да го понесе. Или трябва да се промениш физически, или да умреш. Съвсем ясно, безспорно усещане. Сякаш изведнъж се сливаш с цялата природа и изведнъж си казваш – да, истина е! Създавайки света, Бог всеки ден е повтарял: „Да, истина е, да хубаво е!”. Не, не изпитваш умиление, а просто радост. И не прощаваш, защото просто няма какво да прощаваш. И не че обичаш, не – о, това е много повече от любов! Най-страшното е ужасяващата очевидност, че тази радост трае ли повече от пет секунди – душата няма да го издържи и трябва да изчезне. През тия пет секунди аз изживявам цял един живот и ще дам за тях целия си живот, защото заслужава. За да издържиш десет секунди, трябва да се промениш физически. Мисля, че човекът трябва да престане да ражда. Защо му са деца, защо му е развитие, щом целта е постигната? В евангелието е казано, че при възкресението хората няма да раждат, ще бъдат като ангелите божи. Намек. Жена ви ражда ли?
- Кирилов, често ли ви се случва това?
- Веднъж на три дни, веднъж на седмицата.
- Епилептик ли сте?
- Не.
- Значи ще станете. Пазете се, Кирилов, чувал съм, че епилепсията тъкмо тъй започвала. Един епилептик най-подробно ми описа това усещане преди припадъка, буквално по същия начин; и той ми каза за петте секунди и че повече не можело да се издържи. Помните ли за стомната на Мохамед, която така и не можала да се излее, докато той обиколил с коня си целия рай. Стомната е тия ваши пет секунди и много ми напомня за вашата хармония, а Мохамед е бил епилептик. Пазете се, Кирилов, епилепсията ви дебне!
- Няма да ме свари – спокойно се усмихна Кирилов.
