28 април 2009
Фьодор Достоевски
Из "Бесове", глава пета:
Когато Шатов влезе, Кирилов все още крачеше от единия до другия ъгъл и тъй се беше отнесъл, че дори беше забравил за пристигането на жена му, слушаше го и нищо не разбираше.
- Аха, да – сети се той изведнъж, правейки усилие да се откъсне от мислите си, - да…бабичка… Жена или бабичка? Чакайте: и жена и бабичка, тъй ли? Помня. Ходих. Бабичката ще дойде, но не веднага. Вземете възглавницата. Нещо друго? Да… Чакайте, Шатов, случват ли ви се мигове на вечна хармония?
- Вижте, Кирилов, трябва да спрете с тези безсънни нощи.
Кирилов изведнъж дойде на себе си и – странно – заговори много по-свързано от когато и да било. Явно отдавна бе формулирал всичко това, а може би и го беше записал:
- Идват секунди – по пет или шест, не повече, - когато внезапно усещаш, че си постигнал вечната хармония. Неземно усещане. Не, не говоря за небесния му произход, а за това, че в земния си облик човек не може да го понесе. Или трябва да се промениш физически, или да умреш. Съвсем ясно, безспорно усещане. Сякаш изведнъж се сливаш с цялата природа и изведнъж си казваш – да, истина е! Създавайки света, Бог всеки ден е повтарял: „Да, истина е, да хубаво е!”. Не, не изпитваш умиление, а просто радост. И не прощаваш, защото просто няма какво да прощаваш. И не че обичаш, не – о, това е много повече от любов! Най-страшното е ужасяващата очевидност, че тази радост трае ли повече от пет секунди – душата няма да го издържи и трябва да изчезне. През тия пет секунди аз изживявам цял един живот и ще дам за тях целия си живот, защото заслужава. За да издържиш десет секунди, трябва да се промениш физически. Мисля, че човекът трябва да престане да ражда. Защо му са деца, защо му е развитие, щом целта е постигната? В евангелието е казано, че при възкресението хората няма да раждат, ще бъдат като ангелите божи. Намек. Жена ви ражда ли?
- Кирилов, често ли ви се случва това?
- Веднъж на три дни, веднъж на седмицата.
- Епилептик ли сте?
- Не.
- Значи ще станете. Пазете се, Кирилов, чувал съм, че епилепсията тъкмо тъй започвала. Един епилептик най-подробно ми описа това усещане преди припадъка, буквално по същия начин; и той ми каза за петте секунди и че повече не можело да се издържи. Помните ли за стомната на Мохамед, която така и не можала да се излее, докато той обиколил с коня си целия рай. Стомната е тия ваши пет секунди и много ми напомня за вашата хармония, а Мохамед е бил епилептик. Пазете се, Кирилов, епилепсията ви дебне!
- Няма да ме свари – спокойно се усмихна Кирилов.
27 април 2009
Асарът (Ефраим, Калето) до село Рабово
Останките от крепостта се намират на скалист връх между село Рабово и стената на язовир Студен кладенец.
15.03.2009
-
26 април 2009
Оскар Уайлд за изкуството
Всяко изкуство има едновременно повъхрност и символ. Онези, които проникват под повърхността, го правят на собствен риск. Онези, които разчитат символа, го правят на собствен риск.
Изкуството всъщност отразява зрителя, а не живота.
Можем да простим някому, че е създал нещо полезно, стига да не започне му се възхищава. Единственото извинение за онзи, който е създал нещо безполезно е да му се възхищава от все сърце. Изкуството е абсолютно безполезно.
В един много грозен и разумен век изкуствата заимстват не от живота, а едно от друго.
Макар да изглежда парадоксално – а парадоксите са винаги опасни, все пак е вярно, че животът подражава на изкуството много повече, отколкото изкуството – на живота.
Животът подражава на изкуството много повече, отколкото изкуството подражава на живота. Тази теория не е била излагана досега, но е извънредно плодотворна и хвърля съвсем нова светлина върху историята на изкуството. От това естествено следва, че външната природа също подражава на изкуството. Единствените ефекти, които тя може да ни покаже, са ефекти, които вече сме виждали в поезията или в живописта. Това е тайната на очарованието на природата, както и обяснение за недостатъците й.
Онова, което изкуството всъщност ни разкрива, е липсата на замисъл в природата, нейната любопитна недодяланост, нейната необикновена монотонност, нейната абсолютна незавършеност. Разбира се, природата има добри намерения, но както е казал Аристотел, не може да ги осъществи.
Изкуството е нашият енергичен протест, храбрият ни опит да покажем на природата къде й е мястото.
Нещата съществуват, защото ги виждаме, а онова, което виждаме, зависи от това как ни е повлияло изкуството. Понастоящем хората виждат мъгли не защото има мъгли, а защото поетите и художниците са им показали тайнствената красота на подобни явления. Може в Лондон от векове да е имало мъгли. Но никой не ги е виждал и затова не знаем нищо за тях. Те не са съществували, докато изкуството не ги е измислило. Сега, трябва да се признае, мъглите са доведени до крайност. Те се превръщат в маниер на една клика и преувеличеният реализъм на нейния метод докарва бронхит на глупаците. Там, където образованите улавят ефекта, необразованите хващат простуда.
Никой, който притежава поне малко възпитание, не говори за красотата на залеза. Залезите са съвсем демоде. Те са от времето, когато Търнър беше последната дума в изкуството. Да им се възхищаваш е отчетлив признак на провинционализъм. Въпреки това продължават да им се възхищават. Снощи мисис Аръндъл настояваше да отида до прозореца и да погледна великолепното небе, както тя го нарече. Естествено, наложи си да го погледна. Тя е една от онези абсурдно красиви еснафки, на които човек не може да откаже нищо. И какво се оказа? Просто второкачествен Търнър, Търнър от слабия му период, с всичките му най-лоши недостатъци, преувеличени и преекспонирани.
В добрите стари времена книгите се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не ги чете.
Моралното чувство у човека на изкуството е непростима маниерност на стила.
Повечето съвременни портретисти са осъдени на забрава. Те никога не рисуват, каквото виждат. Рисуват това, което вижда публиката, а публиката никога не вижда нищо.
Публиката винаги, във всяка епоха е била зле възпитана. Тя постоянно иска изкуството да бъде популярно, да задоволява липсата й на добър вкус, да ласкае абсурдната й суета, да й казва неща, които вече е чувала, да й показва неща, които би трябвало да е уморена да гледа, да я забавлява, когато е натежала от преяждане, да я разсейва, когато е отегчена от собствената си глупост. Изкуството не бива никога да се опитва да бъде популярно. Публиката трябва да се опита да стане артистична.
Всичко, което е популярно, е погрешно.
22 април 2009
Разрушаването на недовършения музей на тракийското изкуство в Пловдив
19 април 2009
18 април 2009
Абонамент за:
Публикации (Atom)