ivo mitrev: юни 2009

ЖИВИТЕ И МЪРТЪВЦИТЕ

Живите и мъртъвците
са с уши като на кърт
живите и мъртъвците
чуват как мълчат водите

Живите и мъртъвците
ще познаеш по шумът
живите и мъртъвците
гръмки са и гласовити

Живите и мъртъвците
бодърствуват щом не спят
живите и мъртъвците
са единни във мечтите

Живите и мъртъвците
пиенето не пестят
живите и мъртъвците
хич не са без миризми те

Живите и мъртъвците
все взаимно се следят
живите и мъртъвците
често сменят си чертите

Живите и мъртъвците
все на слънце се пекат
живите и мъртъвците
утешават се в бедите

Живите и мъртъвците
своя сън отделен спят
живите и мъртъвците
много мъчат се горките

Живите и мъртъвците
в неведение стоят
живите и мъртъвците
зла съдба влече им дните

Живите и мъртъвците
на петите си вървят
живите и мъртъвците
тичат сякаш са петли те

Живите и мъртъвците
с корените си мълвят
живите и мъртъвците
изпаряват се, отлитат

Превод: Симеон Хаджикосев

Аз имам богат опит в създаването на коктейли. По цялата земя от Москва до Петушки до ден днешен пият тези коктейли, без да знаят името на автора им, пият «Ханаански балсам», пият «Сълзата на комсомолката» и добре правят, че ги пият. Не можем да чакаме милости от природата. А за да ги вземем от нея, трябва, естествено, да знаем точните им рецепти: ако искате, ще ви дам тези рецепти. Слушайте.
Да пиеш просто водка —дори и направо от шишето — в това няма нищо друго, освен суета и угнетение на духа. Да смесиш водка с одеколон — в това има известен каприз, но няма никакъв патос. А виж, да изпиеш една водна чаша «Ханаански балсам» — в това има и каприз, и идея, и патос, а на всичко отгоре и метафизичен намек.
Кой компонент на «Ханаански балсам» ценим най-много? То се знае, че спирта за горене. Но нали спиртът за горене, бидейки само обект на вдъхновението, сам по себе си напълно е лишен от това вдъхновение. Кое в такъв случай ценим най-вече в спирта за горене? Естествено: голото вкусово усещане. А още повече пък, вонята, която той излъчва. А за да се нюансира тази воня, е нужна поне частица благоухание. По тази причина в спирта за горене се добавят в пропорция 1:2:1 луксозна бира, най-добре останкинска или сенатор, и пречистена политура.
Излишно е да ви напомням как се пречиства политурата, това и децата го знаят. Защото никой в Русия не знае от какво е умрял Пушкии, а как се пречиства политура — всеки знае.
Накъсо казано, записвайте си рецептата на «Ханаански балсам». Веднъж живеем и е редно да живеем така, че да не допущаме грешки в рецептите:
Спирт за горене — 100 г
Луксозна бира — 200 г
Политура пречистена — 100 г
И тъй, имате пред себе си «Ханаански балсам» (простолюдието го е нарекло «сребърна лисица») — течността наистина има черно-кафяв цвят, притежава умерен градус и траен аромат. Това вече е дори, не аромат, а химн. Химн на демократичната младеж. Точно така, защото в изпилия този коктейл назряват вулгарност и тъмни сили. Колко пъти съм наблюдавал това!. . .
А за да се преотврати поне донякъде назряването на тези тъмни сили, има два начина. Първо, да не се пие «Ханаански балсам», а второ, да се пие вместо него коктейлът «Духът на Женева».
В него няма нито капка благородство, но има букет. Ще ме запитате: в какво се състои загадката на тези букет? Ще ви отговоря: не знаем в какво се състои загадката на този букет. Тогава вие ще се позамислите и ще ме попитате: а в какво се състои разгадката? А разгадката се състои в това, че одеколонът «Люляк бял», съставка на «Духът на Женева», с нищо не бива да се заменя: нито с «Жасмин», нито с «Шипър», нито с «Момина сълза». «В света на компонентите няма еквиваленти», както са казвали старите алхимици, а те са знаели какво говорят. Тоест, «Момина сълза сребриста» — това не ви е «Люляк бял», дори в нравствен аспект, а да не говорим за букетите.
«Момината сълза», например, възбужда ума, тревожи съвестта и укрепва правосъзнанието. А «Люляк бял» тькмо наопаки, успокоява съвестта и примирява човека с язвите на живота. . .
Веднъж ми се случи следното: изпих цяло стъкло «Сребриста момина сълза», седя и плача. Защо плача ли? Защото се сетих за мама, сетих се за нея и не мога да забравя майчицата си. «Майчице» — казвам. И плача. А после пак: «Майчице» — казвам и пак плача. Някой друг, по-глупав от мен, имаше да седи така и да плаче. А аз? Взех едно стъкло «Люляк» — и го изпих. И какво мислите? Сълзите ми пресъхнаха, налегна ме идиотски смях, а майка си дотам я забравих, че чак малкото и бащиното й име не можех да си спомня.
И колко са ми смешни онези, които, приготвяйки «Духът на Женева» към препарата срещу потене на крака добавят «Момина сълза сребриста»!
Чуйте точната рецепта:
Люляк бял — 50 г
Препарат срещу потене на крака — 50 г
Бира жигульовска — 200 г
Лак спиртен — 150 г
Но ако човек не иска да тъпче безцелно мирозданието, нека прати по дяволите «Ханаански балсам» и «Духът на Женева». А по-добре нека седне на масата и си приготви «Сълзата на комсомолката». Ароматен и странен е този коктейл. Защо е ароматен, ще разберете след малко. Първо да ви обясня кое му е странното.
Пиещият просто водка запазва и здрав ум, и твърда памет или, наопаки, едновременно загубва н едното, и другото. А в случая със «Сълзата на комсомолката» може направо да те досмешее: изпиеш сто грама от нея, от тая сълза, — паметта ти е твърда, а здравият ум изфирясва. Изпиеш още сто грама — и сам се чудиш на себе си: откъде толкова здрав ум? И къде се е дянала всичката твърда памет?
Дори самата рецепта на «Сълзата» е благовонна. А от готовия коктейл, от неговата ароматност човек за известно време може да остане без чувства и съзнание. Аз, да речем, съм оставал.
Лавандулов спирт — 15 г
Одеколон «Младост» — 15 г
Розова вода — 30 г
Лак за нокти — 2 г
Елексир за жабуркане на зъби — 150 г
Лимонада — 150 г
Приготвената по този начин смес трябва да се разбърква двайсет минути с клонка от орлови нокти. Някои, вярно, твърдят, че в случай на необходимост било все едно с какво — но мен не можете ме накара да разбърквам «Сълзата на комсомолката» с чемширена клонка, аз ще си я разбърквам с орлови нокти. Направо мога да се пукна през гърба от смях, когато някой в мое присъствие разбърква «Сълзата» не с орлови нокти, а с чемшир. . .
Но стига съм ви говорил за «Сълзата». Сега ви предлагам последното и най-хубавото. «Шедьовърът не се нуждае от похвали», както е казал поетът. Накъсо казано, предлагам ви коктейла «Кучешки търбух», напитка, която засенчва всичко. Това е вече не напитка — това е музика на сферите. Кое е най-прекрасното на света? Борбата за освобождаване на човечеството. А още по-прекрасно е следното (записвайте си):
Бира жигульовска — 100 г
Шампоан «Садко» — 30 г
Разтвор за премахване на пърхот — 70 г
Спирачна течност — 35 г
Синтетично лепило БФ — 12 г
Флайтокс — 20 г
Всичко това отлежава една седмица, смесено с тютюн за пури — и се сервира. . .
Между другото, получавал съм писма, в които нямащи си друга работа читатели ми препоръчват още нещо: получената по този начин смес на всичко отгоре да се прецедяла през гевгир. Тоест — да я прецедиш през гевгир и да си лягаш да спиш. Това вече е дявол знае какво и всички тези допълнения и поправки се дължат на немощ на въображението, на недостиг на полет на мисълта, само на това се дължат тия нелепи поправки.. .
И тъй, «Кучешки търбух» е сервиран. Пийте го от изгрева на първата звезда на големи глътки. Само след две чаши от този коктейл човек става толкова одухотворен, че можеш да го наближиш и цял половин час да му плюеш в мутрата от разстояние половин метър, и той нищо няма да ти каже.

…………
И тогава именно въведох прословутите си «индивидуални графици», заради които най-накрая ме изритаха. . .
Да ви кажа ли какви бяха тия графици? Съвсем проста работа: на паус се начертават с туш две оси — едната ос хоризонтална, другата вертикална. На хоризонталната се нанасят последователно всички работни дни от изминалия месец, а на вертикалната — количеството изпити грамове, преизчислени в чист алкохол. Вземаше се под внимание, разбира се, само изпитото през работно време и преди него, тъй като изпитото вечерта е величина за всички горе-долу константна и не може да представлява интерес за сериозния изследовател.
И тъй, след изтичането на месеца работникът идва при мен с отчет: еди-кой си ден са изпити еди-какво си и еди-колко си, на другия ден — еди-колко си и еди-какво си. А аз с черен туш и на пауса изобразявам всичко това във вид на красива диаграма. Ето, полюбувайте се, да речем, това е линията на комсомолеца Виктор Тотошкин:

А тога е Алексей Блиндяев, член на КПСС от 1936 г., изкукуригал х. . . сплескан:

А това вече е вашият покорен слуга, ексбригадирът на монтажниците от Междинни ретранслаторни станции, авторът на поемата «Москва — Петушки»:

Интересни линии, нали? Интересни дори и за най-повърхностния поглед. При един се получават Хималаи, Тирол, бакинският нефтодобивен район или дори горният край на Кремълската стена, която, впрочем, не съм виждал.
При друг — предутринен бриз по река Кама, тихо плискане на вълнички и отблясъци от светлината на фенерите. При трети — туптеж на гордо сърце, песен на буревестника и девета вълна. И всичко това — ако се заглеждаме само във външната форма на линиите.
А на онзи, който е любознателен (на мен, да речем), тези линии казват всичко, което може да се каже за човека и неговото сърце: всички негови качества, от сексуалните до деловите, всичките му кусури, делови и сексуални. И степента на неговата уравновесеност, и способността му да предателствува, и всички тайни на подсъзнателното, стига да има такива тайни.
............

Венедикт Ерофеев - "Моята малка лениниана".