30 май 2010

Рудник Пчелояд, връх Стръмни рид 29 май 2010




Снимки от изоставения рудник "Пчелояд" под връх Стръмни рид.



Кулата на връх Стръмни рид.



Потресаващата чешма преди село Кременец.


До връх Стръмни рид се достига по асфалтов път, отклоняващ се на юг от шосето Момчилград - Крумовград; минава се през село Кременец. По разклонение наляво малко преди кулата се стига до рудник Пчелояд, който е в подножието на върха. От площадката пред рудника има невероятна панорама на юг.


23 май 2010

Две скали с трапецовидни ниши до село Красино, 16 май 2010

Във всички карти, в които погледнах като село Красино са посочени само някакви пръснати махали. Изглежда, че това, което на картата по-долу е надписано като Раненци е част от Красино - когато спрях с колата там и попитах къде се намирам, местни хора ми казаха, че селото се нарича Красино. Освен видях и сграда с надпис: Кметство с. Красино. Според местните хора скалите с трапецовидни ниши се наричат Ятак кая и Гузгун кая:


Асфалтовият път до Красино се отделя от пътя, водещ от стената на язовир "Студен кладенец" за Крумовград между моста над Крумовица и моста над Дюшун дере. Със стрелки са посочени двете скали с ниши източно и западно от Красино.
-
Поглед от пътя за Крумовград към селото и скалите, които според местен човек се наричат Ятак кая и Гузгун кая.







Ятак кая отблизо.




Трапецовидни източнородопски изсечени в скалата ниши по Ятак кая, намираща се на по-малко от километър западно от Красино.




Повечето ниши по Ятак кая ниши гледат на юг.





Част от нишите са насочени на запад.


Трапецовидна ниша по Ятак кая, гледаща в посока изток.



Съвсем близо до края на централната махала на селото (където е и кметството) в посока изток се намира втора скала с многобройни ниши.




Гузгун кая.




В околностите на Красино.


Oly C 7070 WZ

18 май 2010

Гробница до село Морянци 16 май 2010

Гробницата се намира точно до пътя за село Морянци след разклон на пътя водещ от стената на язовир "Студен кладенец" към Крумовград. Означена е с кръгче.








Отворът изглежда окъртен в по-ново време.


Подът е равен, с четириъгълна форма, около метър и половина на метър и половина. Стените се издигат към тавана дъгообразно. Височината също е към метър и половина.