Може би твоите грешки са
тъкмо това, от което се нуждае светът?
Над всички (познати) правила
има други, които са непознати.
Не се бой да насочиш
някого по лъжлив път; ти знаеш ли кой е верният път?
Няма "добро" и
"зло", ти не знаеш кое какво е.
Няма „правилно“ и
„неправилно“, ти не знаеш кое какво е.
Не се бой да кажеш
повече отколкото е нужно; ти знаеш ли колко е нужно да кажеш?
Няма „лошо“ – има онова,
което не ти харесва.
Няма „добро“ – има
онова, което ти харесва.
Ако разпалиш загаснал
огън, дали ще гори същият огън или друг?
На живеещите в кладенеца
не им е ясно къде отива водата от него.
Истината не ти е нужна.
Мъглата винаги започва
на една крачка пред теб.
Ако виждаш къде отиваш,
за какво ти е да отидеш там?
Ако не
виждаш къде отиваш, за какво ти е да
вървиш натам?
Не се страхувай да
нарушиш хода на събитията — укажи на Света слабото му място.
Ти можеш да помогнеш на
света, като му пречиш. Не може ли и той да стори същото?
Узнаваш ли от други за
себе си, ти им даваш власт над себе си.
Обикновено се боиш не от
това, което трябва.
Страшното плаши или
защото е опасно, или защото такава е целта му.
И „вкусването“ и
„преяждянето“ носят своя радост. Не ги смесвай.
Предлагат ли ти награда,
това е сделка; плашат ли те с наказание, това е принуда. Можеш да приемеш и
едното, и другото.
Излекувай страдащия, ако
е възможно, но убий излекувания, ако е нужно.
Помогни на просяка, ако
можеш, но накажи просителя, ако искаш.
Попречи на неуверения.
Колебаещия се побутни в
едната или другата посока, ако не е вярната, той ще се върне.
Почукай на вратата,
преди да си тръгнеш.
На онзи, който те
наказва, дал ли си това право?
Подчини се — ако искаш.
Подкрепяй онова, което
ти харесва, възпрепятствай онова, което не ти харесва; така или иначе нямаш
друг избор.
Искаш да летиш? Жалко,
ако ти се наложи да прибегнеш до тази способност!
Смъртта ти е точно
толкова близко, колкото и когато си се родил.
Безсмъртен може да се
назове само този, който още не е умрял. Но също така можеш ли да кажеш за себе
си че си смъртен?
И свинята си има цел в
живота, но въпреки това ще я изядат.
Има ли смисъл живота? Aко има, той е вън от него и не e достъпен за живите.
Твоят дом е далече.
Вантала е санскритска дума, която означава самотен човек, самотен дух. Това
название носи и едноименният трактат на средновековната (около XII век)
философска школа даодзибай (в превод Път към висшата яснота).
Първоначално текстът не е имал название, но по-късно хората започнали да
го наричат "Словата на Вантала", а понякога и "Справочникът на
Вантала". Историята му е забулена в неясноти. Първата загадка, която се
набива на очи е самото име Вантала. Защо се използва санскритска дума, а
не китайският й синоним Дан Шън, не е ясно. Възможно е съставителят на
текста да е принадлежал към индийския клон на школата, възможно е и
авторът да се е стремил да избегне объркване с името на легендарния
основател на даодзибай, който се е казвал Дан Шън. "Вантала" не е книга
за последователно четене, а по-скоро справочник (не случайно канонът
изисквана всяка отделна страница да бъде изписан само един афоризъм) или
джобен съветник.
