Представи си хора в някакво подземно пещероподобно жилище. В
него живеят хора от детинство с така поставени на краката и на шията окови, че
виждат само това, което е пред тях, без да могат да обръщат главите си.
Светлината им идва от огън, който гори високо и далеч зад тях, а между огъня и
затворниците има път; по неговата дължина е издигната стена, подобна на преградата,
която издигат фокусниците пред зрителите и над която показват фокусите си. Представи
си край тая стена хора, които носят различни вещи, стърчащи над стената, статуи
на хора и фигури на животни.
Тези затворници, подобни на нас, не са видели нищо друго
освен сенки, които падат от огненото сияние върху срещуположната пред тях стена
на пещерата. Те не приемат за истина нищо друго освен сенките на пренасяните
образи. Те отдават почести, похвали и награди за тези, които най-проницателно
са наблюдавали минаващите предмети и внимателно са забелязали тия неща, които
обикновено са били първи, които са следвали и които са ставали едновременно,
като въз основа на това са могли да предсказват какво ще стане в бъдеще.
Ако някой бъде освободен от оковите и бъде заставен да се
изправи, да раздвижи шията си, да ходи и да погледне към светлината, той ще усети
болка, а поради блясъка ще бъде безсилен да вижда право ония неща, чиито сенки
дотогава е гледал. Ако го заставят да гледа самата светлина, той би изпитал
болка в очите си и ще избяга обратно в пещерата, като се върне към онова, което
може спокойно да наблюдава, и което той си мисли, че е по-реално.
Ако пък някой насила го изтегли оттам по неравния, стръмен
изход и го изведе на слънчева светлина, той ще изпита болки и ще се сърди, че са го
измъкнали. Когато излезе на светло, неговите очи, ослепени от силния блясък, първоначално
не биха могли да видят дори един от истинските обекти. Би трябвало да свикне. Отначало
най-лесно би съзерцавал само сенките, а след това отразяващите се във вода
фигури на човеци и други обекти, а накрая и самите обекти. Само след всичко
това, той ще може да гледа слънцето, и то не изображението му във вода и на
чуждо място, а самото слънце в собствената му среда, каквото е в
действителност.
Ако такъв човек отново слезе и седне на същото място, веднага,
щом дойде от слънчевата светлина, очите му ще бъдат обгърнати от мрак. Ако се
наложи отново да разучава ония сенки и да влезе в спор с постоянните
затворници, ще предизвика сред тях смях и за него ще заговорят, че се е върнал
с повредено зрение. И следователно не си заслужава да се опитват
да се изкачат горе. Ако пък някой се опита да ги освободи от оковите и изведе
горе, биха го убили, ако им попадне в ръце.
