Нека се
знае, че това, което сме свикнали да наричаме реален или „външен” свят, не е
голата, автентична и първична реалност, с която се сблъсква човекът, а едно
негово тълкуване на тази реалност и следователно е идея. Тази идея се е
превърнала във вярване.
Когато
се говори за "физически свят", трябва да се знае, че в по-голямата му
част, ние го възприемаме като реален свят, само че той е въображаем или
"вътрешен".
Терминът
"адекватност" е погрешен. Ако се разбира в смисъл на
"тъждество", той е лъжлив. Никога eдна идея не е еднаква с нещото, за
което се отнася. И ако се възприеме по-свободно, в смисъла на
"сходство", вече се признава, че идеите не са реалността, а точно
обратното - идеи и само идеи. Физикът знае много добре, че това, което казва
теорията му, го няма в действителността. Освен това светът на физиката е
непълен, блика от неразрешени проблеми, които не позволяват да бъде сбъркан с
реалността, която именно е тази, която му поставя тези проблеми.
Математическата
гледна точка, геометричният триъгълник, физическият атом нямаше да имат точно
установените свойства, ако не бяха конструирани от ума. Когато искаме да ги
открием в реалността, тяхната точност деградира в едно неизбежно
"малко повече или по-малко". Каква случайност! Същото става и с
персонажите в поезията. Безспорно е: триъгълникът и Хамлет имат едно и също
родословие. Те са деца на лудата вкъщи, фантасмагории.
Това,
което се нарича научна мисъл, е само точна фантазия.Още повече: ако помислим
малко, ще разберем, че действителността никога не е точна и само фантастичното
може да бъде точно (математическата гледна точка, атомът, концепцията изобщо и
поетичния персонаж).
Светът
на поезията е крайната степен на фантастичното и в сравнение с него светът на
науката ни се струва много по-близък до реалния. Чудесно: но ако светът на
науката ни се струва почти реален; сравнен с реалността, той е само
фантасмагория.
… След
всичко казано дотук искам да се разбере добре, че науката е много по-близо до
поезията, отколкото до реалността, че нейната функция в организма на нашия
живот прилича много на тази на изкуството. Без съмнение, в сравнение с романа
науката ни изглежда сякаш е самата реалност. Но в сравнение с истинската
реалност се вижда каква част от науката е роман, фантазия, умствена
конструкция, въображаема постройка.
