Боровица, яз. Кърджали

13.06.2015

–

Фридрих Ницше

 

Желанието за непрестанно съзидание е пошло и е признак на завистливост, ревност и суета. Ако човек представлява нещо, той няма нужда да върши каквото и да било. Над „продуктивния” човек има далеч по-висши личности.

Който не разполага с две трети от деня за себе си, е роб, какъвто и да е иначе: политик, търговец, висш сановник, ерудит.

Познанието убива действието. За да действаш, на очите ти трябва да има превръзка от илюзии.

Някои хора не успяват да станат мислители заради това, че паметта им е твърде добра.

Човекът страда тъй дълбоко, та е бил принуден да измисли смеха.

Човек по-лесно приема да живее с нечиста съвест, отколкото с опетнена репутация.

Фанатизмът е единствената форма на воля, която може да бъде вдъхната на малодушните и плахите.

Един отива при ближен, защото дири себе си, а друг – защото би желал да се избави от себе си.

Допадат ми хората, които не умеят да изживяват мига.

Не в нуждата, не в желанието, а в любовта към властта се таи човешкият демон. Нека хората имат всичко – здраве, храна, жилище, развлечения. Те пак ще си бъдат нещастни и мрачни: демонът чака ли, чака да бъде задоволен.

Само проникновените хора са способни да изпитват досада. Прекрасна тема за голям поет би била досадата на Бог в седмия ден от Сътворението.

Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.

Тълпата е сбор от грешки, които трябва да бъдат поправени.

Жена, която се чувства добре нагиздена, никога не хваща хрема.

Животът е просто разновидност на смъртта, и то твърде рядка.

Мисълта за самоубийство е могъща утеха. Тя помага да издържиш не една безсънна нощ.

И за умиране сме твърде уморени; и бдим още и все живеем в гробници!

Буда е казал: „Недей да ласкаеш благодетеля си.” Тези думи би трябвало да се повтарят във всеки християнски храм – за да се прочисти въздуха от всичко християнско.

Смирението има най-твърда кожа.

Един час планински преход превръща негодника и светеца в що-годе еднакви същества. Умората е най-краткият път към равенството, към братството.

Ако се чувстваме тъй волни сред природата, то е защото тя няма мнение за нас.

Колко хубаво звучат лошата музика и лошите основания при настъпление срещу враг!

Никой победител не вярва в късмета.

Историята се занимава почти изключително с лоши хора, които по-късно биват провъзгласени за добри.

Диалектиката може да бъде само последната отбрана на хора, които вече нямат друго оръжие.

Ирационалността на нещо не е довод против съществуването му, а по-скоро условие за него.

Само изкуството имаме ние, за да не бъдем убити от истината.

 

Ф. Ницше "За човека и свръхчовека", превод Иван Евтимов, София, ФАМА, 2011