Развитието на физиката положи началото на един процес с противоположен на уеднаквяването характер. За да прогресира науката, беше необходимо хората на науката да се специализират. Когато в края на XIX век трето поколение пое интелектуалното управление на Европа, се изправихме пред вид учен, небивал досега в историята. Това е човек, който от всичко, което трябва да знае, за да е умна личност, е запознат единствено с определена наука, а в рамките на тази наука познава добре само малката част от нея, която активно изследва. Той стига дотам, че провъзгласява за добродетел непознаването на всичко останало, което излиза извън рамките на тесния, специално отглеждан от него пейзаж и нарича дилетантство любознателността към цялостното знание.
Въпросът е, че затворен в тесния кръг на своето зрително поле, той действително успява да открие нови факти и да тласне напред своята наука, която едва-едва познава, а с нея и енциклопедията на мисълта, която пък съвсем не познава.
Прогресът на експерименталната наука до голяма степен се дължи на труда на изумително посредствени хора, че и нещо повече от посредствени. В своите рамки модерната наука – основа и символ на нашата цивилизация – покровителства средния в интелектуално отношение човек и му дава възможност да действа със завиден успех.
Голяма част от нещата, които във физиката или в биологията трябва да се правят, са механичен мисловен труд, който може да бъде извършен от когото и да е. Сигурността и точността на методите позволяват такова преходно и практично разчленяване на знанието. Работи се се с един от тези методи като с машина и за получаването на богати резултати дори не е задължително да имаме точни представи относно техния смисъл и значение. Но това ражда каста от изключително странни хора. Изследователят, открил нов факт от Природата задължително трябва да изпитва чувство на превъзходство и увереност в себе си. С известно основание ще се мисли за “знаещ човек”. Действително той носи частица от нещо, което в съчетание с други, непонятни за него частици образуват знанието.
Специалистът много добре “познава” миниатюрното си кътче от Вселената; но е пълен невежа по отношение на всичко останало.
В миналото хората можеха да бъдат разделени на учени и невежи, на повече или по-малко знаещи и повече или по-малко невежи. Но специалистът не може да бъде включен в нито една от тези две категории. Не е учен, защото е абсолютен невежа по отношение на онова, което не влиза в неговата специалност; но не е и невежа, защото е “човек на науката” и познава отлично своята частица от Вселената. Би трябвало да кажем, че е учен-невежа, нещо изключително опасно, защото означава, че е господин, който по отношение на всички въпроси, по които е несведущ, ще се държи не като невежа, а с претенциозната суетност на човек - учен в своята специалност. Като го специализира, цивилизацията го превърна в херметично затворено и самодоволно в своята ограниченост същество; но същото това вътрешно усещане за превъзходство и значимост ще го доведе до желанието да властва и извън рамките на своята специалност. Откъдето следва, че въпреки, че е свръхспециализиран човек (специализъм) и следователно пълна противоположност на човека-маса, в почти всички сфери на живота той ще се държи като неквалифициран и като човек-маса.
Всеки може да види колко глупаво мислят, съдят и действат днес в политиката, изкуството, религията и по отношение на общите проблеми на живота и света “хората на науката”. Това свойство “да не слушаш”, да не се подчиняваш на висши инстанции, което представих като характерна черта на човека-маса, достига своя връх именно у тези частично квалифицирани хора. Те символизират и до голяма степен съставляват настоящото господство на масите, а тяхното варварство е най-непосредствената причина за европейската деморализация. От друга страна, те се най-ясният и точен пример как цивилизацията от последния век, изоставена сама на себе си, роди този нов кълн на примитивизъм и варварство.
Специализмът, който спомогна за прогреса на експерименталната наука в течение на един век достигна етап, в който не би могъл да се развива сам по себе си.
Но ако специалистът не познава вътрешната физиология на своята наука, то той е пълен невежа по отношение на историческите условия на нейното съхраняване, т.е. относно това как трябва да бъдат устроени обществото и същността на човека, за да е възможно да има изследователи.
Упадъкът в научното познание, на който сме свидетели през последните години е тревожен симптом за всеки, който има ясна представа за цивилизацията; представа, която типичният “човек на науката”, връх на съвременната ни цивилизация, не притежава. И той мисли, че цивилизацията е тук просто така, както земната кора.
От "Бунтът на масите", 1929
Няма коментари:
Публикуване на коментар