Не смятам, че е необходим посредник между мен и някакви по-дълбоки смисли. Не бих делегирал на дядо Максим отношението си към живота, към смъртта и т.н. Не вярвам, че някакви ритуали могат да ми помогнат да реша важните проблеми. Не виждам сред православните свещеници хора, с които да ми е интересно да разговарям.
При нас религията се е изродила във фолклор. Разговорите за вярата са на ниво какво се яде и какво се пие. Всички си вземат върбови клонки, чукат се с яйца, но ако ги питате защо го правят, едва ли ще могат да ви отговорят. Фолклорът е норма, той държи хората подчинени, а правилата се разясняват и повтарят и от медиите.
Православието стана тип национална идеология. Църквата приватизира национални митове, като този за загиналите в Батак например. Това подкопава както националното, така и християнското. Във всички православни държави църквата е дясната ръка на властта. Тази симфония (на съучастието между светска и духовна власт), която води началото си от Византия, продължава да съществува и до днес. Открай време в Русия, Сърбия, Гърция, България, православната църква е в услуга на силните на деня. А и има нещо неадекватно в едно духовно ръководство, което надживя социализма и по никакъв начин не осъди режима.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Прав си. Но и аз съм прав, че си атеист. Занимавай се с атеистични играчки. А за Батак просто не помисляй - той не е играчка и обект на мисловни упражнения. Бъди мъж!
ОтговорИзтриване