ГРИЖАТА НА БАЩАТА
Едни твърдят, че думата "Одрадек" е от славянски произход и на тази основа
се мъчат да докажат как е възникнала. Други пък смятат, че произходът на думата
е немски, а тя само е претърпяла славянско влияние. Ала несигурността на тези
обяснения позволява може би с право да се заключи, че и двете не са верни, още
повече че нито едно от тях не е в състояние да открие някакъв смисъл в думата.
Естествено, никой не би се занимавал с подобни проучвания, ако не съществуваше
действително създание на име Одрадек. На пръв поглед то изглежда като плоска
звездовидна макара и наистина сякаш е омотано с конци; впрочем това са навярно
само накъсани, стари и навързани един за друг, но също тъй взаимно преплетени
парчета конци от различен вид и цвят. Ала то не е просто макара - от средата
на звездата стърчи малка наклонена пръчица и към нея под прав ъгъл приляга още
една. С помощта на тази втора пръчица, а също на един от лъчите, звездата може
да стои права като на два крака.
Човек се изкушава да мисли, че по-рано създанието е притежавало някаква целесъобразна
форма, а сега просто е повредено. Това обаче, изглежда, не е вярно; поне липсват
такива данни; никъде не се забелязват счупени места или други признаци, които
да свидетелстват за подобно нещо; макар създанието да е наглед безсмислено,
посвоему то е завършено. Повече от това впрочем не може да се каже, защото
Одрадек е изключително подвижен и не позволява да се хване.
Той прекарва ту на тавана, ту на стълбището, из коридорите или в преддверието.
Понякога с месеци не се появява; тогава навярно се е преселил в други къщи,
но после неизбежно се връща в нашия дом. Когато човек излезе от вратата и го
зърне долу, облегнат на стълбищните перила, понякога има желание да го заприказва.
Естествено, не му задава трудни въпроси, а се отнася към него - подвежда го
дребният му ръст - като към дете.
- Как се казваш? - пита го.
- Одрадек - отвръща той.
- Ами къде живееш?
- Неопределено местожителство - казва той и се засмива.
Такъв смях обаче може да издаде само същество без бели дробове. Звучи почти
като шумолене на опадали сухи листа. С това най-често разговорът свършва. Впрочем
той не винаги дава дори тези отговори; често стои дълго безмълвен като дървото,
от което, изглежда, е направен.
Напусто се питам какво ли ще стане с него. Нима може да умре? Всичко, което
умира, е притежавало преди това някаква цел, някаква дейност - и те са го съсипали;
при Одрадек не е така. Значи ли това, че някога, влачейки подире си парчета
конци, той ще се търкаля по стълбището и пред нозете на моите деца и внуци?
Очевидно той не вреди никому; но представата, че ще ме надживее, е за мене почти
болезнена.