Единствено нашите имаха представа за безкрайната му сила, но тяхното откритие още не беше разпространено в съседните селища. Помня, че селяни от Горна Камена Рикса караха един локомобил; четири впряга яки биволи бяха впрегнати в тая машина и едва я теглеха през полето. Представете си една парна машина, приспособена да се търкаля по черни пътища, която гърми с колелата си през стъписаните, потънали в жега села, с комин, подобен на дългобойно оръдие, представете си цялата тая страхотия, дето яде по една копа слама на ден, как се търкаля диво, как превръща на прах всеки камък, попаднал под колелата й, как стъпканата трева тъй дълбоко потъва, че ще поникне едва подир десет или двадесет години, и то няма да е трева, ами кьорав сколуф, щръкнал плахо на пътя; та представете си как това се търкаля тромаво през полето, нажежено от слънце, как стига до подножието на баира и не ще да направи по-нататък нито една крачка.
Селяните се разтичаха, почнаха да викат, взеха да бият добитъка, биволите изпънаха мускули и сухожилия, паднаха на колене, но не можаха да мръднат повече. Прост народ, казаха нашите за ония от Горна Камена Рикса, ще изпобият добитъка - и отидоха да им помогнат.
Те им прочетоха едно слово в тоя смисъл, разпрегнаха биволите и впрегнаха на тяхно място словото. Щом го впрегнаха, то се напъна и локомобилът веднага почна да се катери по баира, по едно време дори взе да припка, поприпка горе на билото и се спусна от другата страна тъй бързо, че ония от Горна Камена Рикса едва го догонваха. Пръснатите по работа из полето видяха припкащия локомобил, подир локомобила селяните, подир селяните самите биволи много се изненадаха и отидоха веднага да видят какво е туй чудо. Какво е туй чудо? - попитаха те, а ония им казват: тъй и тъй и им обясняват всичко подробно - как биволите били паднали на колене, как дошли нашите, впрегнали словото в локомобила и той веднага почнал да припка нагоре по баира. Словото, казали те, има страшна сила, самото то е велика сила, това може да се види съвсем нагледно, а ние сме били глупави да не го използваме досега. Работещият народ видял всичко с очите си и се убедил във великата сила на словото.
Припкащият локомобил внесе голямо раздвижване в целия край. Един чакълджия чукал чакъл по шосето и щом видял как локомобилът подтичва послушно подир словото, решил да опита дали то ще може да върши и неговата работа. Чакълджията пратил словото да чука чакъл, а сам той легнал на сянка и от прохладния остров под дървото наблюдавал как словото чукало чакъл вместо него; истина ви казвам, то чукало чакъл два пъти по-бързо от чакълджията.
Щом новината се разпространи, всички почнаха да ползват словото, всеки в своята си област. Пастирите вече не дояха овцете с ръце, за тая работа те използваха словото и докато то пълнеше ведрата с мляко, те седяха кротко и си разказваха спомени от първата световна война. Почти вече не можеше да се види селянин да полива царевиците си и да гази калта, запретнал крачоли до колене; из царевиците тук и там се виждаше само словото, то газеше със запретнати крачоли и проправяше път на водата. Един селянин вадеше камъни от кариерата, щеше да прави къща, та му трябваха камъни за основите, и щом научи за великата сила на словото, веднага го прати на кариерата. Словото извади толкова много камъни, че селянинът си направи къщата с тях и му останаха и за ограда на къщата.
Друг един селянин, трупчия, карал трупи и по пътя му се счупило колелото. Той си поблъскал главата и изведнъж му хрумнало дали не ще може да използва словото вместо колело и да откара трупите до бичкиджийницата. Трупчията опитал и се оказало, че словото може да бъде използвано също тъй и като колело. Очевидци разказваха, че то се търкаляло съвсем като другите колелета, само малко нещо димяло, защото трупчията забравил да му тури катран и то изминало на сухо целия път.
Колко сме били глупави досега, казваха помежду си, та не сме умеели да си живеем словесния живот, не е имало.кой да ни държи едно слово, ами всичко сме правели на ръка. Кол да издялаш, ще го дялаш на ръка, жито да жънеш - ще го жънеш на ръка, сено ако трябва да пластиш, и него на ръка трябва да пластиш. Жените вече не сядаха в становете да тъкат черги, ами предоставиха тая работа на словото и във всеки стан можеше да се види как словото навива кросното, работи чевръсто със совалката и бие равномерно бърдото. Събитие бе да видиш жени, насядали пред вратниците, как плетат чорапите на мъжете; жените вече не си вадеха очите с тия игли - вместо тях словото седеше пред вратника и плетеше чорапи или пък предеше на шарена хурка. Никой будала не ходеше да плеви паламидата с ръце, а използваше словото и в нивите можеше да се види как то изтребва целия плевел, докато пък хората си гледат другата работа.
Словесният живот на моя край стигна дотам, че дори веднъж се разпространи слух, че в съседно селище петелът на някакъв селянин даже вече не помирисвал кокошките, но въпреки това те снасяли яйца като луди. Някои ходиха да видят и наистина видели, че петелът стои на оградата - бил много гласовит, - произнасял непрекъснато речи, а кокошките тичат до полозите и ги пълнят с яйца. Нашите дип не вярваха, че силата на словото може чак дотам да стигне, та и кокошките да почнат да снасят яйца без петела, но то си беше самата истина.
На едного бе хрумнало да провери дали словото може да направи трион. Словото чука я пили няколко дни и направи трион. Брей, казаха тогава нашите, това слово почва вече да прави чудесии. Я да видиме дали то може да ни направи една огняна воденица (нашите наричат огняна воденица валцовата мелница), да ни направи една огняна воденица, та да не се трепеме да ходим с мливото през десет села. Истина ви казвам, словото се запретна и направи и огняна воденица. Нашите отидоха да си мелят брашно и всички признаха, че това вече е истинско чудо.
Ето какво може да направи словото - това велико чудо, - стига ние да умеем да го впрегнем в работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар