Есето на Ръсел "Възхвала на безделието" е публикувано през 1932 г., насред Голямата депресия, период на глобална икономическа криза, последвал краха на Уолстрийт през 1929 г. Може да изглежда отблъскващо да се поощрява като добродетел безделието в такива времена, когато безработицата в някои части на света засяга до една трета от населението. Според Ръсел обаче икономическият хаос през този период е резултат от дълбоко вкорененото неправилно отношение към труда. Какво е работа?
Ръсел започва с дефинирането на работата, която според него бива два вида. Първият вид цели да "променя позицията на материята на или близо до земната повърхност спрямо друга материя". Това е фундаменталното разбиране за работа - физическият труд. Вторият тип работа е "да казваш на други хора да променят позицията на материята спрямо друга материя". Вторият тип работа, казва Ръсел, може да се разширява безкрайно - не само можете да казвате на наетите хора да надзирават други хора, които местят материя, но други могат да бъдат използвани, за да надзирават надзирателите или да дават съвети как да се организира трудът на други хора, докато трети може да се наемат, за да ръководят хората, които дават съвет как да се организира трудът на хората, и т.н. Първият вид труд, смята той обикновено е неприятен и зле платен, а вторият в повечето случаи по-приятен и по-добре платен.
Трудовият морал е моралът на роба, а съвременният свят няма нужда от робство.Тези два вида труд дефинират два типа работници - физическият работник и надзирателят, а те на свой ред са свързани с две обществени класи - работническата и средната. Но към тях Ръсел прибавя трета класа - на свободните земевладелци, които избягват всякакъв вид труд и които зависят от труда на другите, за да поддържат своето безделие. Според Ръсел историята е пълна с примери на хора, които цял живот са работили здраво и им е било позволявано да оставят за себе си и за своите семейства само колкото да преживяват, а всичко останало, произведено от тях, е било присвоявано от военни, свещеници и управляващата класа. И винаги тези, които са се възползвали от системата, казва Ръсел, са възхвалявали достойнствата на "почтения труд", придавайки морален блясък на една очевидно несправедлива система. Ръсел смята, че този факт би трябвало да ни накара да направим преоценка на трудовата етика, защото приемайки "почтения труд", ние се съгласяваме с потисничеството над нас и дори го поощряваме.
Огромна вреда носи вярването, че трудът е добродетел.Ние не само гледаме на работата като на дълг и задължение, но и смятаме, че различните видове труд са йерархично подредени. Физическият труд обикновено се приема за по-недостоен от интелектуалния и сме склонни да възнаграждаваме хората по-скоро в съответствие с тези достойнства, отколкото за онова, което произвеждат. А тъй като гледаме на самия труд като на нещо добродетелно, смятаме безработните за недостойни.
Колкото повече размишляваме за това, толкова повече изглежда, че отношението ни към труда е едновременно сложно и непоследователно. Какво може да се направи в такъв случай? Ръсел предлага да гледаме на труда не през призмата на тези любопитни морални идеи, наследени от миналото, а според това, което прави живота ни пълноценен и носещ удовлетворение. И тогава, според него, трудно ще ни убегне изводът, че просто всички би трябвало да работим по-малко. Какво би станало, пита той, ако работният ден бъде четири часа? При сегашната ситуация част от хората работят прекомерно и са нещастни, докато други са безработни и са също толкова нещастни.
Важността на забавленията
Възгледът на Ръсел е, че намаляването на работните часове ще ни освободи време за следване на по-творчески интереси. Той пише: "преместването на материя определено не е една от целите на човешкия живот." Ако позволим работата да заема всеки буден час, ние не живеем пълноценно. Ръсел смята, че свободното време е необходимо, за да бъде животът ни богат и смислен. Може да се твърди, че никой няма да знае какво да прави с времето си, ако работи само по четири часа на ден, но ето отговорът на Ръсел: "Ако е вярно, това говори много зле за нашата цивилизация", имайки предвид, че способността ни да се забавляваме и да бъдем безгрижни е била изместена от култа към ефективността. Според него обществото, което гледа сериозно на свободното време, би приемало образованието сериозно. Такова общество би приемало сериозно изкуството, защото щe има време да създава качествени творби, без да се налага да води борба за икономическа независимост на хората на изкуството при това положение на нещата. Нещо повече, то би гледало сериозно на нуждата от забавление. Ръсел смята, че в такова общество ще изгубим вкуса си към войната, защото ако не друго, тя би означавала "дълга и усилена работа за всички".
Пътят към щастието лежи в организираното намаляване на работата.
Балансираният живот
Напомнянето на Ръсел, че е необходимо да се вгледаме внимателно в отношението си към труда, остава все така актуално и днес. Ние приемаме за "естествена" продължителността на работната седмица. За мнозина нито работата, нито свободното време са достатъчно удовлетворителни, но същевременно чувстваме, че безделието е порок. Идеята на Ръсел ни напомня, че трябва да се отнасяме внимателно не само към работния си живот, но и че безделието и мързелуването имат своите достойнства. Както казва Ръсел: "Досега продължаваме да бъдем така енергични, както сме били преди да се появят машините; в това отношение сме били глупави, но няма причина да продължаваме да бъдем глупави вечно."
"Книгата за философията"
2015, Книгомания ЕООД
Няма коментари:
Публикуване на коментар