… Нека сега се спрем на два от най-известните митове в
историята: Кодексът на Хамурапи от около 1776 г.пр.Хр., който служи като
наръчник за сътрудничество за стотици хиляди древни вавилонци, и американската
Декларация за независимост от 1776 г., която и до днес е наръчник за
сътрудничество за стотици милиони съвременни американци.
През 1776 г.пр.Хр. Вавилон е най-големият град на света.
Вавилонската империя вероятно е най-голямата империя с над милион поданици. Тя
властва над почти цяла Месопотамия, включително над по-голямата част от
съвременен Ирак и части от съвременна Сирия и Иран. Вавилонският владетел,
който е най-известен днес, е Хамурапи. Славата му се дължи най-вече на един
текст, който носи неговото име — Законникът на Хамурапи. Той съдържа закони и
съдебни решения и целта му е да представи Хамурапи като образец за справедлив
владетел, да служи като основа на една всеобща правна система в империята и да
научи бъдещите поколения какво е справедливост и как трябва да постъпва
справедливият владетел.
Той е валиден за поколения напред. Интелектуалният и
бюрократичен елит на Древна Месопотамия канонизира текста, а чиракуващи
преписвачи продължават да го преписват дълго след смъртта на Хамурапи и края на
империята. Законникът е особено подходящо свидетелство за идеала за социален
ред на древните месопотамци.
Законникът на Хамурапи казва, че вавилонският социален ред е
вкоренен в универсални и вечни принципи на справедливост, определени от
боговете. Принципът на йерархичността е от основно значение. Според него хората
са разделени на два пола и три класи — висша, обикновена (средна) и роби.
Представителите на двата пола и на трите класи имат различни ценности. Животът
на обикновена жена струва 30 шекела, а на робинята — 20, докато окото на обикновен
мъж струва 60 шекела.
Законникът също така определя стриктно йерархията в рамките
на семейството. Според него децата не са независими личности, а собственост на
родителите си. Затова ако виден мъж убие дъщерята на друг виден мъж, дъщерята
на убиеца трябва също да умре като наказание. На нас може и да ни изглежда
странно, че убиецът остава невредим, а умира невинната му дъщеря, но според
Хамурапи и вавилонците това е напълно справедливо. Законникът се основава на допускането, че ако всички поданици приемат
мястото си в йерархията и действат според това, милионите, живеещи в империята,
ще могат да си сътрудничат успешно. Обществото им ще може да произвежда
достатъчно храна, да я разпределя ефективно, да се защитава от врагове и да
завладява нови територии, така че да придобива повече богатства и сигурност.
Около 3500 години след смъртта на Хамурапи жителите на
тринайсетте британски колонии в Северна Америка решават, че кралят на Англия ги
третира несправедливо. Техни представители се събират във Филаделфия и на 4 юли
1776 г. колониите обявяват, че техните жители вече не са поданици на
британската корона. Тяхната Декларация за независимост формулира универсални и
неизменни принципи на справедливостта, които, подобно на тези на Хамурапи, са
вдъхновени от божествена сила. Но най-важният принцип, наложен от американския
бог, се различава до известна степен от принципите, наложени от вавилонските
богове. Американската Декларация заявява:
Според нас следните истини се разбират от само себе си: че всички човеци са създадени равни и техният Създател ги е дарил с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие.
Подобно на Законникът
на Хамурапи, този документ обещава, че ако хората действат според свещените
принципи, записани в него, милионите ще могат успешно да си сътрудничат, да
живеят в сигурност и мир в едно справедливо и проспериращо общество. И
отново подобно на Законникът американската Декларация за независимост не е само
документ, чиято значимост може да се сведе до конкретното време и място — той
бива приет и от следващите поколения. В продължение на повече от 200 години
американските ученици го преписват и учат наизуст.
Двата текста ни изправят пред една очевидна дилема. Те
претендират, че описват универсални и вечни принципи на справедливостта, но
според американците всички хора са равни, докато според вавилонците това
определено не е така. Американците, разбира се, биха казали, че те са прави, а
Хамурапи греши. Хамурапи, от своя страна, би отговорил, че е тъкмо обратното.
Всъщност и двете страни грешат. И Хамурапи, и бащите основатели си представят
действителност, направлявана от универсални и неизменни принципи на
справедливостта — като равенството или йерархията. Но всъщност единственото
място, където подобни принципи съществуват, е богатото въображение на Homo
sapiens и неговите митове. Тези принципи нямат обективна валидност.
За нас е лесно да приемем, че разделянето на хората на
„висши" и „обикновени“ е плод на въображението. Но идеята, че всички
човешки същества са равни, също е мит. В какъв смисъл всички са равни? Има ли
обективна реалност отвъд човешкото въображение, в която те наистина са равни?
Биологичната? Нека се опитаме да преведем най-известната част от Декларацията
на биологичен език:
Според нас следните истини се разбират от само себе си: че всички човеци са създадени равни и техният Създател ги е дарил с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие.
Според биологията хората не са „създадени“. Те са еволюирали
до днешното си състояние. И със сигурност не са еволюирали, за да бъдат
„равни“. Идеята за равенство е неизменно свързана с идеята за сътвореността.
Американците заимстват тази идея от християнството, според което всеки има
душа, създадена от Бог, и всички души са равни пред Него. Но ако не вярваме в
християнския мит за бог, сътворението и душите, какво означава всички да са
„равни“? Еволюцията се основава на различието, а не на равенството. Всеки носи
различен генетичен код и от раждането си е изложен на различни въздействия на
средата. Това води до развитието на различни качества, за които вероятността за
оцеляване е различна. Затова „създадени равни“ трябва да се преведе като
„еволюирали по различен начин“.
Точно както човекът не е създаден според биологията, така
няма и „Създател“, който да го е „дарил“ с каквото и да било. Има само сляпа
еволюционна сила, лишена от цел, която води до раждането на отделните индивиди.
„Създателят ги е дарил“ трябва да се преведе просто като „родени“.
По същия начин няма нищо подобно на права в биологията. Има
само органи, способности и черти. Птиците летят не защото имат това право, а
защото имат криле. И не е вярно, че тези органи, способности и характеристики
са „неотменими“. Много от тях преминават през постоянен процес на мутация и с
течение на времето могат напълно да изчезнат. Щраусът е птица, изгубила
способността си да лети. Затова „неотменими права“ трябва да се преведе като
„подлежащи на изменение характеристики“.
И кои са чертите, които човекът носи? „Живот“ със сигурност.
Но „свобода“? В биологията няма такова нещо. Точно както равенството, правата и
компаниите с ограничена отговорност, свободата е нещо, което хората изобретяват
и което съществува единствено във въображението им. От биологична гледна точка
безсмислено е изказването, че гражданите на демократичните общества са
свободни, докато онези, които живеят в диктатура не са. А „щастието“? До този
момент изследванията в полето на биологията не са предложили ясна дефиниция за
щастие или начин то да се измерва обективно. Повечето признават съществуването
на удоволствие, което може по-лесно да се дефинира и измери. Затова „живот,
свобода и стремеж към щастие“ трябва да се преведе като „живот и преследване на
удоволствие“.
Ето и целия пасаж, преведен на биологичен език:
Според нас следните истини се разбират от само себе си: че всички човеци са еволюирали по различен начин и са родени с определени, подлежащи на изменение характеристики, сред които са животът и преследването на удоволствие.
Защитниците на равенството и човешките права ще бъдат
дълбоко наскърбени от подобен начин на разсъждение. Отговорът им вероятно ще
бъде: „Ние знаем, че хората не са равни в биологично отношение! Но ако всички
вярваме, че сме равни по същността си, това ще ни даде възможност да изградим
стабилни и проспериращи общества.“ Не оспорвам тази теза. Именно това имам
предвид под „въобразен ред“. Ние вярваме в определен ред не защото той е
обективна истина, а защото вярата в него ни дава възможност да си сътрудничим
ефективно и да създаваме по-добри общества. Въобразеният ред не е злотворна
конспирация или безсмислен мираж, а е единственият начин голям брой хора да си
сътрудничат.
Имайте предвид обаче, че Хамурапи би могъл да защитава
своите принципи, използвайки същата логика: „Аз знам, че висшите човешки
същества, обикновените и робите не са различни видове хора по същността си. Но
ако вярваме, че те са такива, ще можем да създадем стабилно и проспериращо
общество.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар