assen's fortress

Интервю с Теди Москов

- Защо се подвизавате главно в Германия, вместо в родината си?- Главно заради глупостта на хората с власт и гнусотията в характерите на актьорите, които много бързо се изкилиферчиха…
- Кои актьори?- Единият се казва Гърбов, другият – Лафазанов.
- И защо според теб са се изкилиферчили? За повече пари ли?- Не знам и не ми се иска да тълкувам постъпките им. Да не съм психоаналитик?
- С Кръстьо Лафазанов поставихте гениални скечове, преди да се разделите.- Чак гениални едва ли, но бяха добри и хората ги харесваха. За жалост Кръстьо вече не може дори добри скечове да изиграе.
- Какво ти е мнението за тв-шоуто “Комиците”, в което сега участвува с Христо Гърбов?- Според мен е на срамно ниско равнище.
- Защо? Имат зрителски успех.- Простотията е обречена на успех в България. Дори си мисля, че нарочно се толерира от ченгетата с власт, за да бъдат държани на ниско равнище хората.
- Като стана дума за ченгетата, как ще коментираш факта, че над 400 кандидати за кметове са били сътрудници на бившата Държавна сигурност?- Учуден съм, че не са всички. Много е жалко, че промените в България наистина са дирижирани от тайните служби. Те си знаят, че всичко се движи от техните шефове и не им пука. А нашият народ уважава доносниците. Ние сме нация от доносници. Не е имало събитие в нашата история, което да не е било предадено. И е странно, че все още не сме издигнали паметник на доносника. Но все още има време. Живели сме великолепно през турско робство. По-добре от другите поробени народи в Османската империя. Нека не се заблуждаваме. Потомците на поборниците от онова време се изродиха в едни нагли момчета. Те биеха едни хора, после забогатяха и сега движат нещата.
- За организираната престъпност ли намекваш?- Организирана престъпност е много възвишено казано.
- Нашият зрител като че ли не е свикнал с метафоричните внушения. Предпочита класическата форма и затова изпитва носталгия по хумора на Калоянчев и Мутафова.- Бе с нищо не е свикнал нашият зрител. А пък актьорите като Калоянчев и Мутафова са битови комици според мен.
- Какъв тип комици имат бъдеще?- Не знам, да не съм някакъв месия да казвам кое има бъдеще и кое – не. Усещам духовно деградиране, което става все по-страшно и с риск да се повторя, ще кажа, че е дирижирано от хора, на които им по-лесно да управляват лумпени, защото са готови за кебапчета, кючек и бира да вървят накъдето им кажат. Нищо не търся. Не ме вълнува вече нищо. Ще си живея с инвалидна пенсия и с наем от малкото местенце, което притежавам. Ако мога да работя в чужбина, ще продължавам да го правя. Нека се радват тук на Азис…
- Защо става така, че ти, Сашо Морфов, Галин Стоев и други от вашата гилдия работите повече в чужбина, а тук остават все по-малко и по-малко творците като вас?- Ами тука ни спират нарочно онези, които лансират лесносмилаемата култура, чиято емблема е Азис и чалгата.
... Ние сме роби. Думата за роб във всички латински езици произлиза от славянин, а за простак – от българин.
- Какво е това отчаяние, което те е обзело?- Разходи се от север до юг по черноморския ни бряг и тебе ще те обхване отчаяние. Ние не можем да се променим, тъй като сме генетично обременени. Наказани сме от Господ да бъдем роби. Ние сме слугите на света.
- Защо отбягваш да поставяш наши автори?- Ами защото не харесвам Вазов, който според мен е имитирал Виктор Юго.... Иначе от нашата класика ми се прави Бай Ганьо.
- Кой би трябвало да е нашият идеал, все пак?- За мен интелектуален идеал за българин е този, който е изживял най-голямо развитие – след като на 18 години е бил неграмотен, а на 36 става председател на Народното събрание и написва най-великата книга в историята на българската литература, полагайки основите на биографичния жанр. Той се казва Захари Стоянов. От такива хора имаме нужда. А те са все по-голяма рядкост.

ноември 2007

Скала с трапецовидни ниши при гара Средна Арда, 8 ноември 2009

Скалата с трапецовидни ниши се намира непосредствено над жп линията до спирка Средна Арда на северния бряг на язовир Студен кладенец. Средна Арда е и защитена местност.

Далечна прилика със "Саграда Фамилия" или с някои други неща на Гауди.


Наскоро в центъра на скалата е издълбана нова ниша. Вярно, че не видях в статута на защитените местности да е забранено дълбаенето на трапецовидни ниши. но ...

... все пак така е много по-добре.


Трапецовидни източнородопски изсечени в скалата ниши.


В източната част на скалата нишите са по-недодялани или пък пострадали от ерозията.

До скалата с трапецовидни ниши при спирка Средна Арда може да се достигне по жп линията от село Звезделина.

Има два тунела. Този е доста арт.

Гара Средна Арда. Вляво на снимката е скалата с нишите.

Забележителната гара Средна Арда. Наблизо няма никакво населено място. От разговор с кантонера разбрахме, че преди години на това място слизали хора от села, намиращи се на другия бряг на язовира и на всеки час имало лодка, която да ги превозва.

Мостът над ръкава на язовира при устието на Перперешка река.

Спирка Средна Арда.

Залез над Студен Кладенец. В дъното - Моняк (Мнеакос).

Същият залез със LOMO Fisheye №2 Camera.

Скалата 7 години по-късно.
Снимки от Средна Арда 7 години по-късно.

Coming Home

Ортега и Гасет

Непопулярността на новото изкуство

Новото изкуство отблъсква масите и винаги ще ги отблъсква. То е непопулярно по същество; нещо повече: то е антипопулярно. Което и да е негово творение автоматически предизвиква у публиката любопитен социологически ефект. Разделя я на две части: едната – съвсем незначителна, съставена от ограничен брой лица, които се обявяват в негова защита; другата – огромното мнозинство, враждебно настроено спрямо него. (Нека оставим настрана тази неопределена фауна – снобите.)
При новото изкуство разцеплението става в план, по-дълбок от този, в който се движат разновидностите на индивидуалния вкус. Тук не е от значение, че по-голямата част от публиката не харесва модерната творба, докато малцинството я харесва. Същественото е, че мнозинството, масата не я разбира.
За разлика от романтичното, новото изкуство очевидно не е за всички, а е адресирано към едно особено надарено малцинство. Затова именно то поражда раздразнение у масата. Когато не харесваме едно произведение на изкуството, но сме го разбрали, ние съзнаваме, че го превъзхождаме и то не ни дразни. Но когато неудоволствието, което творбата е причинила, се дължи на това, че не е разбрана, човек се чувства унизен, обхванат от смътно съзнание за своята непълноценност, която трябва да компенсира с яростно себеутвърждаване за сметка на творбата. Още със самата си поява младото изкуство принуждава типичния буржоа да се чувства такъв, какъвто е – типичен буржоа, същество, неспособно на жертви в името на изкуството, сляпо и глухо за всяка чиста красота. Но това не може да мине безнаказано след сто години всеобща възхвала на тълпата и превъзнасяне на “народа”. Свикнала да властва във всичко, масата се чувства ощетена в “човешките си права” от новото изкуство, което е изкуство на привилегировани, на знатни умове, на вродена аристократичност. Ето защо, където и да се появат младите музи, тълпата ги изритва с ритници.
В продължение на век и половина “народът” – масата – е предявявал претенцията, че представя цялото общество. Модерното изкуство произвежда у него следния социологически ефект: кара го да се види такъв, какъвто е – “просто народ”, един от многото елементи на социалната структура, инертна материя на историческия процес, второстепенен фактор в духовния космос. От друга страна, младото изкуство способства “най-добрите” да се разпознават сред сивата тълпа и да осъзнават своята мисия, която се заключава в това да бъдат малцина и да се борят срещу мнозинството.
В целия съвременен живот се чувства една голяма дразнеща несправедливост: лъжливото предположение, че хората са равни. На всяка крачка са сблъскваме толкова явно с противното, че започваме мъчително да се препъваме.
Казано е в Евангелието:

Nolite fieri sicut equus et mulus quibus non est intellectus (Не бъдете като
коня и мулето, които са лишени от разум).

Тълпата рита и не разбира.

От "Дехуманизацията на изкуството", 1925

_________________

Ортега и Гасет: "Варварството на специализма"

Църква в село Крислово

Село Крислово - центърът.