Непопулярността на новото изкуство
Новото изкуство отблъсква масите и винаги ще ги отблъсква. То е непопулярно по същество; нещо повече: то е антипопулярно. Което и да е негово творение автоматически предизвиква у публиката любопитен социологически ефект. Разделя я на две части: едната – съвсем незначителна, съставена от ограничен брой лица, които се обявяват в негова защита; другата – огромното мнозинство, враждебно настроено спрямо него. (Нека оставим настрана тази неопределена фауна – снобите.)
При новото изкуство разцеплението става в план, по-дълбок от този, в който се движат разновидностите на индивидуалния вкус. Тук не е от значение, че по-голямата част от публиката не харесва модерната творба, докато малцинството я харесва. Същественото е, че мнозинството, масата не я разбира.
За разлика от романтичното, новото изкуство очевидно не е за всички, а е адресирано към едно особено надарено малцинство. Затова именно то поражда раздразнение у масата. Когато не харесваме едно произведение на изкуството, но сме го разбрали, ние съзнаваме, че го превъзхождаме и то не ни дразни. Но когато неудоволствието, което творбата е причинила, се дължи на това, че не е разбрана, човек се чувства унизен, обхванат от смътно съзнание за своята непълноценност, която трябва да компенсира с яростно себеутвърждаване за сметка на творбата. Още със самата си поява младото изкуство принуждава типичния буржоа да се чувства такъв, какъвто е – типичен буржоа, същество, неспособно на жертви в името на изкуството, сляпо и глухо за всяка чиста красота. Но това не може да мине безнаказано след сто години всеобща възхвала на тълпата и превъзнасяне на “народа”. Свикнала да властва във всичко, масата се чувства ощетена в “човешките си права” от новото изкуство, което е изкуство на привилегировани, на знатни умове, на вродена аристократичност. Ето защо, където и да се появат младите музи, тълпата ги изритва с ритници.
В продължение на век и половина “народът” – масата – е предявявал претенцията, че представя цялото общество. Модерното изкуство произвежда у него следния социологически ефект: кара го да се види такъв, какъвто е – “просто народ”, един от многото елементи на социалната структура, инертна материя на историческия процес, второстепенен фактор в духовния космос. От друга страна, младото изкуство способства “най-добрите” да се разпознават сред сивата тълпа и да осъзнават своята мисия, която се заключава в това да бъдат малцина и да се борят срещу мнозинството.
В целия съвременен живот се чувства една голяма дразнеща несправедливост: лъжливото предположение, че хората са равни. На всяка крачка са сблъскваме толкова явно с противното, че започваме мъчително да се препъваме.
Казано е в Евангелието:
Nolite fieri sicut equus et mulus quibus non est intellectus (Не бъдете като
коня и мулето, които са лишени от разум).
Тълпата рита и не разбира.
От "Дехуманизацията на изкуството", 1925
_________________
Няма коментари:
Публикуване на коментар