Интервю с Теди Москов

- Защо се подвизавате главно в Германия, вместо в родината си?- Главно заради глупостта на хората с власт и гнусотията в характерите на актьорите, които много бързо се изкилиферчиха…
- Кои актьори?- Единият се казва Гърбов, другият – Лафазанов.
- И защо според теб са се изкилиферчили? За повече пари ли?- Не знам и не ми се иска да тълкувам постъпките им. Да не съм психоаналитик?
- С Кръстьо Лафазанов поставихте гениални скечове, преди да се разделите.- Чак гениални едва ли, но бяха добри и хората ги харесваха. За жалост Кръстьо вече не може дори добри скечове да изиграе.
- Какво ти е мнението за тв-шоуто “Комиците”, в което сега участвува с Христо Гърбов?- Според мен е на срамно ниско равнище.
- Защо? Имат зрителски успех.- Простотията е обречена на успех в България. Дори си мисля, че нарочно се толерира от ченгетата с власт, за да бъдат държани на ниско равнище хората.
- Като стана дума за ченгетата, как ще коментираш факта, че над 400 кандидати за кметове са били сътрудници на бившата Държавна сигурност?- Учуден съм, че не са всички. Много е жалко, че промените в България наистина са дирижирани от тайните служби. Те си знаят, че всичко се движи от техните шефове и не им пука. А нашият народ уважава доносниците. Ние сме нация от доносници. Не е имало събитие в нашата история, което да не е било предадено. И е странно, че все още не сме издигнали паметник на доносника. Но все още има време. Живели сме великолепно през турско робство. По-добре от другите поробени народи в Османската империя. Нека не се заблуждаваме. Потомците на поборниците от онова време се изродиха в едни нагли момчета. Те биеха едни хора, после забогатяха и сега движат нещата.
- За организираната престъпност ли намекваш?- Организирана престъпност е много възвишено казано.
- Нашият зрител като че ли не е свикнал с метафоричните внушения. Предпочита класическата форма и затова изпитва носталгия по хумора на Калоянчев и Мутафова.- Бе с нищо не е свикнал нашият зрител. А пък актьорите като Калоянчев и Мутафова са битови комици според мен.
- Какъв тип комици имат бъдеще?- Не знам, да не съм някакъв месия да казвам кое има бъдеще и кое – не. Усещам духовно деградиране, което става все по-страшно и с риск да се повторя, ще кажа, че е дирижирано от хора, на които им по-лесно да управляват лумпени, защото са готови за кебапчета, кючек и бира да вървят накъдето им кажат. Нищо не търся. Не ме вълнува вече нищо. Ще си живея с инвалидна пенсия и с наем от малкото местенце, което притежавам. Ако мога да работя в чужбина, ще продължавам да го правя. Нека се радват тук на Азис…
- Защо става така, че ти, Сашо Морфов, Галин Стоев и други от вашата гилдия работите повече в чужбина, а тук остават все по-малко и по-малко творците като вас?- Ами тука ни спират нарочно онези, които лансират лесносмилаемата култура, чиято емблема е Азис и чалгата.
... Ние сме роби. Думата за роб във всички латински езици произлиза от славянин, а за простак – от българин.
- Какво е това отчаяние, което те е обзело?- Разходи се от север до юг по черноморския ни бряг и тебе ще те обхване отчаяние. Ние не можем да се променим, тъй като сме генетично обременени. Наказани сме от Господ да бъдем роби. Ние сме слугите на света.
- Защо отбягваш да поставяш наши автори?- Ами защото не харесвам Вазов, който според мен е имитирал Виктор Юго.... Иначе от нашата класика ми се прави Бай Ганьо.
- Кой би трябвало да е нашият идеал, все пак?- За мен интелектуален идеал за българин е този, който е изживял най-голямо развитие – след като на 18 години е бил неграмотен, а на 36 става председател на Народното събрание и написва най-великата книга в историята на българската литература, полагайки основите на биографичния жанр. Той се казва Захари Стоянов. От такива хора имаме нужда. А те са все по-голяма рядкост.

ноември 2007