... Не само щъркелът гледаше отлитащата колония.
Аз също гледах отлитащата колония и чувах властното бучене над главата си. Небесната дълбочина ме мамеше. Духът ми внезапно се откъсна от тялото, повдигна се нагоре и полетя след птиците. Стигна много бързо разтворените въздушни коридори. Те зееха като бездни. Фучене и съсък се носеше из огромните им гърла. Само за миг духът надникна в тях и продължи да се рее все по-нагоре и по-навътре в пространството, прониквайки много бързо в неговата пустота. Пустотата го притегляше с голяма сила.
Спря се чак когато видя пукнатини в небето.
Иззад пукнатините надничаха други небеса. Това бяха съвсем пови, непознати етажи на вселената ... Звезден дим се виеше в небесните пукнатини и се усукваше бавно и спираловидно. Сякаш гигантски смок се навиваше лениво, проблясвайки с люспите си. Или агонизираше някакво космическо, абсолютно непознато и неподозирано същество, като затваряше бавно своята спирала? ... Трудно можеше да се каже! ... Сред звездния дим се носеха тържествено и с лекота труповете на богове. Боговете бяха застинали в своя вечен покой. Лицата им изглеждаха каменни, както и телата. Ни един косъм не се виждаше върху ничие лице или тяло. Бяха съвършено гладки. Труповете на тези богове напомняха донякъде трупа на космическия удавник с тази разлика, че ни един от тях не поглеждаше през тесните цепнатини на клепачите си. И ни един от тях нямаше пресни, кървави рани върху своите плещи. Те се въртяха бавно, всеки един се преобръщаше около своята ос. Изглежда, че това въртеливо движение ги поддържаше увиснали в пространството и ги тласкаше напред.
Гледката беше хипнотизираща.
Сред звездния дим се виждаха също така да плуват и гигантски ембриони. Дали бяха те ембриони на бъдещи богове, разхвърляни из различните етажи на вселената, или само мъртви зачатъци, не можеше да се разбере... Стана непоносимо студено.
Духът усети студа и побърза да се върне назад.
Голямо облекчение почувствах, когато духът докосна тялото ми ...
Й. Радичков: "Ноев ковчег", Щърков сняг
