Попитали един лакедемонец как е живял толкова дълго,
а той отговорил: „Като не прибягвах до медицината.” А император Хадриан,
умирайки, викал непрекъснато, че са го уморили многото лекарства.
Някой си непрокопсал борец станал лекар: „Браво – казал му Диоген – добре си направил; сега ще сваляш на земята тия, които по-рано теб са сваляли.”
В Египет е съществувал справедлив закон, според
който лекарят се заемал с болния при условие, че през първите три дни от лечението
ще отговаря пациентът, каквото и да се случи с него, а след това ще отговаря лекарят.
Самият избор на повечето от лекарствата е някак си
загадъчен и тайнствен – ляв крак на костенурка, урина от гущер, изпражнение от
слон, дроб от къртица, кръв, взета изпод дясното крило на бял гълъб; а за нас,
болните от камък – стрит на прах тор от плъхове; и толкова още глупости, които
по-скоро приличат на магьосничество, отколкото на сериозна наука.
И да си кажа истината – всичките тези разнообразни и объркани предписания на медицината не водят ли в края на краищата до една и съща цел – да очистят корема? И не могат ли да направят това и най-простите слуги?
Кой е виждал лекар да си служи с предписанията на
свой колега, без да зачеркне или прибави към него нещо?
Вавилонците изнасяли болните на площада; лекари са
им били всички хора, които от състрадание и учтивост минавали покрай тях,
питали ги как се чувстват и всеки според опита си им давал един или друг
полезен съвет. И ние постъпваме горе-долу така.
C грижата си за смъртта ние безпокоим живота, а с грижата
си за живота безпокоим смъртта. Животът в такъв случай ни отегчава, а смъртта
плаши. Не срещу смъртта се подготвяме ние - това е не повече от миг. Четвърт
час страдания, след което всичко свършва, без каквито и да е нови мъки, не
заслужават да се подготвяме особено много. По-точно ние се подготвяме против
очакването на смъртта. Философията ни предписва винаги да имаме пред очи
смъртта, да я виждаме и осмисляме, преди да е настъпил нейният час, и ни дава
след това правилата за предпазване, за да ни убеди, че предвиждането за нея и
мисълта за нея не са толкова страшни. Така постъпват лекарите, които ни
разболяват, за да изпитат върху нас лекарствата и лекарското си изкуство. Ако
ние не сме съумели да живеем, несправедливо е да ни учат да умираме и да усложняваме
края си.
В медицината опитът се рови в собственото си бунище;
разумното той открива в самия себе си. Тиберий е казвал, че всеки, който е
навършил двадесет години, трябва сам да разбира какво за него е полезно и какво
вредно, без да се нуждае от лекар. Това той може би е научил от Сократ, който,
съветвайки своите ученици прилежно да изучават здравето си като най-основно
нещо, е добавял, че би било невероятно един разсъдлив човек, който държи сметка
за упражняването на тялото, за яденето, за пиенето, да не може да разбере
по-добре от лекаря кое е вредно и кое полезно за него. А и медицината винаги
заявява, че във всички свои предписания изхожда от опита. Така че Платон е бил
прав, като е казвал, че лекарят, ако иска да бъде истински лекар, трябва да
изпита всички болести, които желае да лекува, и да се запознае с всички случаи
и обстоятелства, въз основа на които тряива да съди. И с основание; ако
лекарите искат да лекуват сифилис, нека преболедуват най-напред от него. На
такъв лекар аз действително бих се доверил. Защото всички други ни направляват
така, както оня, който рисува морета, кораби и пристанища, седнал край масата,
и който, далеч от всякакви опасности, води насам-натам направения от него модел
на кораба. Накарайте го да се заеме наистина с това - няма да направи нищо. Те
описват нашите болести, както градските глашатаи описват с виковете си
загубения кон или куче; еди-какъв си косъм, еди-какъв си ръст, еди-какви си
уши; но покажете им един болен - няма да познаят каква е болестта му.
Изкуствата, които ни обещават телесно и душевно
здраве, ни обещават много; но те почти не изпълняват обещанията си. И в наше
време тия, които правят професия от тях, допринасят полза по-малко от всеки
друг. Най-многото, което може да се каже за тях, е, че те продават лекарства,
но да се каже, че са лечители, не.
Болестта ме събаря на една страна; ако се доверя на
лекарите, те ме събарят и на другата; така че и по волята на случая, и по
силата на медицинското изкуство аз ще се окажа вън от своя път. А аз не вярвам
в нищо друго така, както в следното: нещата, с които отдавна съм привикнал, не
могат да ми навредят.
Както вече казах, аз не смятам, че болните могат да
направят нещо повече за подобрението си, ако не се придържат към обикновения си
начин на живот, с който са отраснали. Изменението, каквото и да е то, е
мъчително.
Ако лекарите не правят друго добро, поне подготвят
болните за смърт, подкопавайки малко по малко здравето им и нарушавайки начина
им на живот.
Да страдаш от колики и да се измъчваш, че не можеш
да ядеш стриди - това са две беди, не една само. Болестта ни мъчи от една
страна, режимът от друга.
Ако вашият лекар не ви разрешава да спите колкото си
щете, да употребявате вино или някакъв вид месо, не се тревожете; ще ви намеря
друг лекар, който не е на неговото мнение.
Ти умираш, не защото боледуваш, а защото живееш.
Животът ми изтича малко по малко като ненужна, даже
вредна нечистотия. Във всеки случай не очаквайте от мен да започна да си меря
пулса или да изследвам урината си, за да получа някакво неприятно предсказание;
аз ще предусетя бедата навреме и няма да се мъча страхливо да я изпреварвам.
Който се страхува от страданието, той страда от самия страх.
Няма коментари:
Публикуване на коментар