Събуждането от съня на живота е възможно само ако заедно с него се стопи и цялата му основна тъкан, а тя е самият негов орган, интелектът, заедно с формите си. Запази ли се интелектът, сънят би продължил до безкрай, толкова здраво е сраснат с него. Това, което всъщност сънуваме е все пак различно от живота. Обратно, опасението, че със смъртта всичко свършва, може да се сравни с това, спящият да помисли насън, че има само сънища без сънуващ.
Светът като воля и представа, том 2, допълнения към четвърта книга, глава 41
Шопенхауер: из "За нищожността и страданията на живота"
Шопенхауер: наука, философия, религия
Шопенхауер: из "За разликите в житейските възрасти"
14 август 2011
13 август 2011
11 август 2011
Абонамент за:
Публикации (Atom)
