Шопенхауер: За ерудицията и за учените

§244

Когато човек види многобройните и най-различни институции, в които едни обучават, а други се обучават, както и тълпите ученици и учители, може да си помисли, че човешкият род е твърде загрижен за познанието и за истината. Но и в този случай външността е измамна. Едните обучават, за да печелят пари, и се стремят не към мъдрост, а към нейната видимост и към доверието на другите, което тя им осигурява. Другите пък учат не за да придобиват знания и да навлязат в същността на нещата, а за да могат да дърдорят и да си придават важност. Всеки тридесет години се появява едно ново поколение, младо и зелено. То не знае нищо, но иска да погълне колкото може по-бързо и в резюме плодовете от трупаните в продължение на хилядолетия човешки знания, за да стане по-умно от всички отминали поколения. С тази цел то постъпва в университет и се залавя за книгите, при това за най-новите - тези, които са му съвременници и връстници. Само да е по-кратичко и да е ново! - както е ново и то самото. След това то започва да отсъжда. Тук дори не съм взел предвид учението, избрано заради бъдещите доходи.

§245
Студентите, както и хората с академично образование от всякакво естество и възраст се стремят като правило само към знанията, а не към разбирането. Те влагат цялото си честолюбие в това, да са осведомени за всичко, за всякакви камъни или растения, битки, експерименти... и за абсолютно всички книги. На тях изобщо не им хрумва, че знанието е само средство за разбиране, че то няма голяма, дори никаква стойност само за себе си; това дори е типичният за философския ум начин на мислене. При толкова внушителна ерудиция на такива многознайковци понякога си казвам: колко малко трябва да е можел да размишлява, щом е успял да прочете толкова много! Дори когато съобщават за Плиний Старши, че непрекъснато е четял или е карал да му четат на глас - докато се хранил, пътувал, къпел - ми се натрапва въпросът: нима дотолкова не е имал собствени мисли, че му е било необходимо непрестанно да му наливат чужди - така както дават силен бульон на стигналия до изтощение болен, за да му спасят живота? Характерното за него безкритично лековерие, както и неизразимо противният му, трудно разбираем, лаконичен, използващ твърде много цитати стил не ми позволяват да си съставя високо мнение за неговото самостоятелно мислене.

§246
Както прекаленото четене и учене нанасят вреда на самостоятелното мислене, така и прекаленото писане и преподаване отучват човека от яснота и само по себе си от обоснованост на знанието и разбирането, понеже не му оставят време да ги постигне. Защото в лекциите си той ще трябва да запълва пропуските в яснотата на своето познание с помощта на думи и фрази. Именно това, а не сухата тема, прави повечето книги така безкрайно скучни. Защото както твърдят, че добрият готвач може да приготви вкусно ястие даже от стара подметка, така и добрият писател може да направи и най-сухия предмет интересен.

§247
За по-голямата част от учените науката не е цел, а средство. Ето защо те никога няма да постигнат нещо велико в нея. За това се изисква онзи, който се занимава с наука, да гледа на нея като на своя цел, а всичко друго, дори собственото му съществуване, да е за него само средство… Учените обаче като правило изучават науките с цел да се научат да преподават и да пишат. Затова и главите им можем да оприличим на стомах и черва, от които храната излиза несмляна. Тъкмо поради това от тяхното преподаване и писане няма голяма полза. Защото не може да храниш другите с онова, което организмът е изхвърлил несдъвкано; трябва да им дадеш нектара, който сам си преработил.

§248
Изборът на перуката като символ на чистия учен като такъв е изключително сполучлив. Поради липса на собствена коса тя украсява главата с порядъчна маса чужда коса: точно като ерудицията, която се състои в снабдяване с голямо количество чужди мисли…

$251
Но ученият в Германия освен всичко е твърде беден, за да си позволи да бъде добросъвестен и почтен. Ето защо той трябва да го усуква, да се извърта, да се нагажда и да не показва своите убеждения, да преподава и да пише неща, в които не вярва, да угодничи, да ласкае, да застава на нечия страна, да влиза в клики, да се съобразява с министри, величия, колеги, със  студентите, книжарите, рецензентите, с две думи: с всичко друго, само не с истината и с чуждите заслуги - ето това е неговата задача и неговият начин на мислене. Затова той обикновено се превръща в пресметлив мерзавец. Непочтеността е взела съответно такова надмощие в немската литература най-общо, и по-специално във философията, че остава само да се надяваме да стигне до точката, когато, като не може повече да заблуждава никого, тя ще стане безплодна.

§252
Впрочем в републиката на учените нещата стоят така както във всяка друга република: на почит е скромният човек, който кротко си върви по пътя и няма претенции да бъде по-умен от другите. На оригиналните умове се гледа като на застрашителни и срещу тях се обединяват; и кои, мислите, са от страната на този съюз! - разбира се, голямото множество.
В републиката на учените нещата стоят най-общо така, както в Мексиканската република, където всеки гледа само своята собствена изгода, търси почести и власт само за себе си, без изобщо да го е грижа за общността, която поради това  загива. Точно така и в републиката на учените всеки се стреми да изтъкне единствено себе си, за да си спечели авторитет. Едничкото нещо, за което всички са единодушни, е да не допуснат да се извиси някой действително забележителен ум, ако такъв се появи. Защото той е опасен за всички. Не е трудно да се досетим как при всичко това вървят нещата с напредъка на науките.

§253
…Благодарение на своето положение професорите имат изключителното предимство да се ползват с известност сред своите съвременници… Най-общо, яслата на професурата е най-подходяща за преживните животни…

§254
… Съответно науките до такава степен са увеличили обема си, че ако някой иска да „постигне нещо в тях", ще се наложи да работи само в една отделна област, без да се интересува от всичко останало… И изобщо такъв един изолиран тесен специалист е като работника във фабриката, който през целия си живот не върши нищо друго, освен да изработва определен винт или кука, или пък някаква ръчка за даден инструмент или машина. Естествено е той да постигне в това невероятна виртуозност. Ученият специалист може да бъде сравнен и с човек, който живее в свой собствен дом, но никога не го напуска. В своята къща той познава всичко до най-малката подробност: всяко стъпалце, всяко ъгълче, всяка греда, както Квазимодо на Виктор Юго познава Парижката Света Богородица, но извън нея всичко му е чуждо и непознато…

Паралипомена, глава 21.