„Всички траки са пияници“ — пише Атеней. Разбира се, тези думи не трябва да се приемат буквално, но за умението им да пият по много пишат и други древни автори. При това трябва да се има предвид, че в антична Гърция и Рим консумацията на вино била ежедневие. Явно е, че траките пиели доста повече, щом са ги впечатлили.
Впрочем оценки като тези на Атеней трябва да се приемат доста внимателно, защото като правило са предубедени. Пример за това е отношението към обичая на траките да пият „на екс". За него пишат Калимах, Хораций и Атеней. Според тях, да се изпразват чашите на един дъх е проява на „варварщина". Но така се пиело и в Гърция. Античните автори свидетелстват, че гърците го правели в съпровод на музика и песни, но само ... „при особени случаи".
За тракийския навик да се пие на един дъх има и чисто материални доказателства. Това са откриваните при археологически проучвания чаши без столче с остро дъно. Такъв съд не можел да се остави пълен на масата и веднъж напълнен, трябвало да се изпие до дъно. Може би затова при траките съществувал обичай да се излива останалото в чашата или рога недопито вино върху дрехите. Това спасявало онези, които не издържали на здраво пиене. Сведението е на Ксенофонт, а той описва личните си преживелици в Тракия и може да му се вярва. За „варварски" се считал и обичаят на траките да пият виното неразредено. Омир описва как тракийският жрец Марон подарява на Одисей „...дванадесет амфори сладко, неразредено вино, божествено питие...".
„...Когато искаха да пият от това червено вино, сладко като мед, той напълваше една чаша от него, смесваше го с двайсет пъти по толкова вода и приятно, божествено благоухание се разнасяше от съда. Тогава беше много трудно да се въздържиш от него…“.
Това сведение за двайсеткратното разреждане на виното може да е преувеличено, но в древна Гърция и Рим обикновено му добавяли три части вода. Смесването ставало в специално изработвани за целта съдове, наречени „кратери".
Вярно е, че местните тракийски вина не били така гъсти както гръцките, но траките не разреждали и вносните вина. За умението им да издържат на здраво пиене говори един обичай, описан от Ксенофонт. Става дума за бойния танц, наречен „колабрисмос“, кото траките обичали да изпълняват по време на пиршества. При него танцьорите имитирали истинска битка, разделени по двойки „...накрал единият удрял другия така че всеки мислел, че действително го е убил докато той само падал някак си изкусно...". Танцът си е танц, но за да се имитира истински бой, с истинско оръжие и след множество наздравици със силно вино бил нужен бистър ум. Впрочем, същият този Ксенофонт описва едно пиршество при тракийския цар Севт, на което самият той бил свидетел. След многото наздравици и танци, в които царят участвал, на излизане владетелят „...ни май-малко нямаше вид на пиян...".
Атеней разказва за едно друго забавление на траките по време на пиршества: „...Те окачвали на известна височина примка и точно под нея слагали объл камък за тези които стъпвали върху него. После хвърляли жребий помежду си и на когото се паднел жребия стъпвал със сърп на камъка и поставял врата си в примката. А друг се приближавал незабелязано и раздвижвал камъка. Увисналият ако не преварвал бързо да отреже въжето със сърпа докато се изплъзвал под него камъкът умирал, а другите се смеели смятайки смъртта му за игра....". Вероятно Атеней бърка кривия тракийски меч със сърп но това не е толкова важно. По-важното е че в такава жестока игра по време на пир са могли да участвуват хора които не губели нито бързината си нито рефлексите си след множеството наздравици.
Ефектът от напиване с античните трапезни вина бил сходен с този от съвременните. Плиний Млади споделя, че „от тях боли глава до шестия час (до обяд) на следващия ден“.
Варварските нашествия от III - IV век нанесли тежък удар върху лозарството и винопроизводството в земите на Тракия които току що започнали да се съвземат след отмяната на италийския монопол. Местното население или загинало или било принудено да се засели в нови по-защитени места. Голяма част от лозята били унищожени. Нашествениците, идващи от север, като правило нямали традиции в лозарството и производството на вино.
През късната античност лозарството и винарството в Тракия са в упадък. Те никога няма да се възстановят в предишните си мащаби.
И. Петров
Оренда, бр. 4
Няма коментари:
Публикуване на коментар