Борхес: Книга на въображаемите същества

Свиня в окови

На страница 106 от "Аржентински фолклорен речник" (Буенос Айрес, 1950) на Феликс Колуксио пише:

В северна Кордоба и особено в Килинос говорят за окована свиня, която обикновено се появява нощем. Местните хора, които живеят близо до железопътната гара, твърдят, че свинята в окови понякога се пързаля по релсите, а други ни уверяват, че нерядко тича по кабелите на телеграфа, произвеждайки адски шум с "оковите". Никой не е успял да я види, защото когато я търсят, загадъчно изчезва.

Стоглавата

Стоглавата е риба, създадена от кармата на определени думи, от посмъртния им отглас във времето. Една китайска биография на Буда разказва как той срещнал някакви рибари, които теглели мрежа. След безкрайни усилия успели да измъкнат на брега огромна риба с една маймунска глава, една кучешка, една конска, една лисича, една свинска, една тигрова и така до сто. Буда я попитал:

- Ти не си ли Капила?

- Капила съм - отговорили стоте глави, преди да умрат. 

Буда обяснил на учениците си, че в предишно превъплъщение Капила бил брамин, който се замонашил и надминал всички в разбирането на свещените текстове. Понякога другарите му грешали и Капила ги наричал маймунска глава, кучешка глава и прочие. Когато умрял, кармата на тези натрупани хули го заставила да се прероди като морско чудовище, потискано от всички глави, с които бил дарил другарите си.

Хочиган

Декарт казва, че маймуните могат да говорят, ако искат, но са решили да мълчат, за да не ги карат да работят. 
Бушмените в Южна Африка вярват, че е имало време, когато всички животни са били способни да говорят. Хочиган мразел животните; един ден изчезнал и отнесъл със себе си тази дарба.

Фауна на Съединените щати

Шеговитата митология на дървосекаческите лагери в Уисконсин и Минесота включва единствени по рода си същества:

Hidebehind винаги е зад нещо. Колкото и да се обръща човек, то е винаги зад него и затова никой не го е виждал, въпреки че е убил и изял много дървари.

Axehandle Hound има глава с форма на брадва, тяло с форма на сап на брадва и дебели къси лапи; храни се само със сапове на брадви.

Goofus Вird е птица, която си строи гнездото наопаки и лети назад, защото не се интересува накъде отива, а къде е била.

Gillygaloo гнезди по стръмните склонове на известната Пирамид Форти. Снася квадратни яйца, за да не се търкалят и губят. Дърварите варят тези яйца и ги използват като зарове.

Pinnacle Grousе има само едно крило, което му позволява да лети в една-единствена посока, като кръжи безкрайно около коничен хълм. Цветът на оперението му се променя според сезона и естеството на наблюдателя.

Скуонк (Lacrimacorpus dissolvens)

Областта, която обитава скуонкът, е ограничена. Извън Пенсилвания малцина са чували за него, въпреки че според мълвата той се среща често в цикутените горички на този щат. Скуонкът е твърде необщителен и обикновено се придвижва по здрач. Кожата му, цялата покрита с бенки и брадавици, не му приляга; и най-безпристрастните съдии твърдят, че той е най-нещастното от всички животни. Лесно е да го проследи човек, защото скуонкът неспирно плаче и оставя след себе си диря от сълзи. Когато го затворят някъде и не може да избяга или когато го стреснат и уплашат, се разтваря в сълзи. Ловците на скуонки се радват на повече късмет в студените лунни нощи, когато сълзите падат бавно и животното не обича да се движи; плачът му се чува под клоните на тъмните храсти цикута.

Дж. Р. Уентлинг, родом от Пенсилвания, а понастоящем живущ в Сейнт Антъни Парк, Минесота, е имал тъжно преживяване със скуонк близо до Монте Алто. Имитирал плача на скуонка и по този начин го накарал да се пъхне в един чувал, който тъкмо носел към къщи, когато тежестта изведнъж олекнала и плачът секнал. Уентлинг отворил чувала; вътре имало само сълзи и мехурчета.

Уилям Т. Кокс
Fearsoтe Creatures of the Lumberwoods
Вашингтон, 1910

Още от Борхес