386
Ако всяка нощ сънувахме едно и също нещо, то не би ни
вълнувало повече от всекидневието ни. И ако някой занаятчия е сигурен, че всяка
нощ дванадесет часа ще сънува, че е цар, той ще бъде, струва ми се, почти
толкова щастлив колкото някой цар, който би сънувал всяка нощ по дванадесет
часа, че е занаятчия.
Ако всяка нощ сънуваме, че ни преследват неприятели и ни
терзаят мъчителни кошмари, а целият ни ден е погълнат от разнообразни
занимания, както става по време на пътуване, бихме страдали почти толкова, колкото
ако сънят ни е действителност, и бихме се страхували да заспим, както някои се
страхуват от събуждането си, когато наяве ги застрашават същите несгоди. В
такъв случай сънят би причинил почти същите терзания, както и действителността.
Но тъй като сънищата са винаги съвсем различни и дори ако
някой се повтори, никога не е същият, техните видения не ни тревожат толкова, колкото
онова, което виждаме наяве, защото то е постоянно и макар и не вечно и
неизменно, не се мени така рязко освен много рядко, например когато пътешестваме.
Тогава казваме: „Струва ми се, че сънувам", защото животът е сън, само че
малко по-еднообразен.
434
Никой не е уверен, като изключим вътрешното убеждение, дали
е буден, или спи, тъй като насън вярваме твърдо, че сме будни; струва ни се, че
виждаме простори, лица, движения; имаме усещане, че времето тече, измерваме го
и вършим всевъзможни действия също както наяве. Тъй като половината ни живот
минава в сън, щом по собствено признание нямаме никаква представа за действителността
и всичките ни чувства са илюзорни независимо как ни изглеждат, кой знае дали
другата половина от живота ни, когато си въобразяваме, че сме будни, не е друг,
малко по-различен сън, от който се събуждаме, когато ни се струва, че
заспиваме?
(И кой може да се съмнява, че ако сънувахме няколко души
заедно и сънищата ни случайно съвпаднеха - съвсем обичайно явление - или ако
будуваме сами, няма да сметнем, че е точно обратното? Най-сетне, тъй като често
сънуваме, че сънуваме, и единият сън е присаден върху другия - не е ли възможно
частта от живота, когато си мислим, че сме будни, да е сън самата тя, а
другите ни сънища да се наслагват върху него, сън, от който се събуждаме,
когато настъпи смъртта? Може би и през тази част от живота ни принципите за
истинното и доброто ни се изплъзват, както и в съня; различните мисли, които ни
вълнуват, са може би илюзорни, както усещането, че времето тече или виденията
от нашите сънища?).
Няма коментари:
Публикуване на коментар