21 януари 2008

Венедикт Ерофеев: из МОЯТА МАЛКА ЛЕНИНИАНА

За начало — два напълно прилични дамски епиграфа:


Надежда Крупска — до Мария Илинична Улянова: «Все пак съжалявам, че не съм мъж, иначе щях да скиторя десет пъти повече.» (1899)
Инеса Арманд (1907): «Исках да ме изпратят още сто версти по на север в село Койда. Но първо там изобщо няма политици и второ, разправят, че цялото село било заразено от сифилис, а това не ме привлича особено.

А сега на въпроса, т.е. към избрани моменти от личната и деловата кореспонденция на Илич от времето, когато се е научил да пише, до времето (1922), когато се е отучил.


През 1895 г. той все още се разхожда из Тиргартен, къпе се в Шпрее. Посещавайки Франция, съобщава: «Париж е грамаден, твърде разпилян град.»


Но ето че през 1896 г. Илич е настанен за всеки случай в сградата на предварителния затвор в Санкт Петербург. «На затворниците са разрешени литературните занимания. Специално попитах за това прокурора. Той ме увери, че няма ограничения за внасяните книги.»


Оттук той пише на сестра си: «Вчера получих твоите продукти (...), много храна, с чая например бих могъл да захвана търговия, но смятам, че няма да ми разрешат, защото тукашната лавка не ще издържи на моята конкуренция. Сега имам всичко необходимо и дори повече от необходимото. Получавам също и минерална вода, носят ми я от аптеката в деня, в който я поръчам.» Една единствена молба: «Няма да е лошо да ми пратите овалната кутийка с помпичката за клизма, която се намира в чекмеджето на гардероба». (1896)


А по-нататък, разбира се — Шушенское. «В Сибир и изобщо на село много, много трудно се намира прислуга, а през лятото е почти невъзможно.» (1897) «Още в Красноярск започнах да съчинявам стихове: На Шуш, в подножието на Саяните..., но освен първия стих, за съжаление, не съчиних нищо повече.»

Малкият му брат Дмитрий Улянов също е попаднал в затвора и ето какви съвети му дава по-големият брат от Шушенское: «А Митя? Първо: пази ли диета в затвора? Изглежда, че не. А там, според мен, това е необходимо. И второ: прави ли гимнастика? Също, изглежда, не. Също е необходимо. Поне от личен опит зная и ще кажа, че с голямо удоволствие съм се занимавал преди лягане с гимнастика. Така се разкършвам, че дори се затоплям. Мога да му препоръчам и доста удобен гимнастически номер (макар и смешен) — петдесет поклона до земята». (1898)


И на всичко отгоре — очакване на годеницата Надежда Константиновна и бъдещата тъща Елизавета Василиевна. Най-после пристигат. Ето как той съобщава на майка си за пристигането им: «Намерих, че Надежда Константиновна изглежда незадоволително. За мен пък Елизавета Василиевна рече: «Как сте се загладили!» Както виждаш, по-добър отзив от това, здраве му кажи». (1898) «Ние с Надя почнахме да се къпем.» А когато сезонът за къпане свършва, «пързалям се на кънки с изключително усърдие и пристрастих и Надя към това». (1899)


След Шушенское, то се знае, Европа е кучешко лайно. «Глупав народ са чехите и швабите». (Мюнхен, 1900) «Вече няколко дена киснем в тая проклета Женева. Отвратителна дупка, но какво да се прави.» (1903) «Париж е мръсна дупка.» (1910) «Аз не вярвам да има война.» (Краков, 1912)


Но започва войната. Бягство от Краков. И «стоейки» в неутрална Швейцария — до др. Шляпников: «Лозунгът за мир е еснафски, попски лознг.» (17 октомври 1914)


А на милата Инеса Арманд: «Дори мимолетната връзка и страст е по-поетична, отколкото целувките без любов на съпрузите грубияни и простаци. Така пишете Вие. И имате намерение да го изложите в брошура. Логично ли е това противопоставяне? Целувките без любов на съпрузите грубияни са мръсни. Съгласен съм. Трябва да им се противопостави... какво? Вероятно целувките по любов? А Вие им противопоставяте «мимолетната» (защо мимолетната) «страст» (защо не любов?). Логично излиза, че целувките без любов (мимолетните) се противопоставят па целувките без любов (съпружеските). Странно. Не е ли по-добре да се противопостави еснафско-интелигентско-селският брак без любов на пролетарския брак по любов.» (24 януари 1915)


И пак до нея: «Съветвам Ви изобщо да изхвърлите изискването за «свобода на любовта». То наистина не е пролетарско, а буржоазно изискване. Въпросът не е как Вие лично искате да го разбирате. Въпросът е в обективната логика на класовите отношения в сферата на любовта.»


До др. Зиновиев: «Не си ли спомняте фамилното име на Коба? Поздрави. Улянов.» (23 август 1915)


До др. Карпински: «Голяма молба: научете фамилното име на Коба». (9 ноември 1915)


Край. Февруарският преврат в Русия. Ленин: «Нервите са крайно напрегнати. Трябва да скачаме, да скачаме.» «Страхувам се, че няма да можем скоро да заминем от проклетата Швейцария.» «Необходим е отделен вагон за революционерите.» «Добре би било да се опитаме да издействаме разрешение от германците за отделен вагон до Копенхаген.» «Защо пък не? Аз не мога да го направя. Но Трояновски, Рубакин и сие могат. О, ако можех да им натрия носа на тези мръсници!» (март 1917)


До Инеса Арманд: «Вие може би ще кажете, че германците няма да ни дадат вагон. Хайде на бас, че ще дадат.» «Няма ли в Женева глупаци за тази цел?» (19 март 1917)
«Германското правителство лоялно защищаваше екстерититориалноста на нашия вагон. Поздрави, Улянов.» (14 април 1917)


В следзалповите, следаврорски писма няма нищо тържествуващо. Напротив: «Републиката» е в опасност. Нужни са спешни мерки. Например следните:


«Трябва да се забрани на Антонов да се нарича Антонов-Овсеенко. Той трябва да се нарича просто др. Овсеенко.» (14 март 1918)


До др. Зиновиев в Петроград: «Др. Зиновиев! Едва днес ние в ЦК разбрахме, че работниците в Питер са искали да отвърнат на убийството на Володарски с масов терор и че вие сте ги спрели. Решително протестирам! Ние се компроментираме: заплашваме дори в резолюциите на Съвета на работничесите, селски и червеноармейски депутати с масов терор, а на практика спъваме напълно правилната революционна инициатива на масите. Това е не-до-пус-ти-мо! Трябва да се поощрява енергията и масовостта на терора.» (26 ноември 1918)


До др. Фьодоров, председател на Нижгородския губизпълком: «В Нижни очевидно се готви белогвардейско въстание. Трябва да се напрегнат всички сили, да се започне веднага масов терор, да се разстрелят и разкарат стотиците проститутки, свързващи войниците, бившите офицери и др. под. Не се бавете нито миг.» (9 август 1918)


Не е съвсем ясно кои да бъдат убивани. Проститутките, свързващи войниците и бившите офицери. Или проститутките, свързващи войниците и отделно бившите офицери? И кой да бъде разстрелван, а кой разкаран, или разкаран след разстрела? И какво означава и др. под.?


«. . .бъдете образцово-жестоки.»


Телеграма до Саратов за др. Пайкес: «Да се разстрелва, без да се пита никого и да не се допуска идиотско протакане.» (22 август 1918)


До др. Зиновиев: «Вие ме убихте!» (7 август 1919)


До отдел Топливо на Московския совдеп: «Скъпи другари! Населението на Москва може и трябва да бъде поголовно мобилизирано да пренесе на ръце достатъчно количество дърва от гората (примерно по кубически метър на възрастен мъж). Ако не бъдат предприети героични мерки, лично аз ще ръководя в Съвета по отбраната и в ЦК не само арестите на всички отговорни лица, но и разстрелите. Бездействието и нехайството са нетърпими. С комунистически поздрав. Ленин» (18 юни 1920)


До Глеб М. Кржижановски: «Да се мобилизират без изключение всички инженери, електротехници, всички завършили физико-математически факултети и пр. Задача: не по-малко от две лекции седмично; да се обучат не по-малко от десет (петдесет) души на електричество. При изпълнение — награда. При неизпълнение — затвор», (декември 1920)


До Максим Горки: «Интелектуалните сили на работниците и селяните растат и крепнат в борбата за свалянето на буржоазията и нейните помагачи интелигентчетата, лакеи на капитала, които си въобразяват, че са мозъкът на нацията. Всъщност, това не е мозък, а лайно». (15 септември 1919)


Смолни, до Зиновиев: «Прочутият физиолог Павлов е подал молба за заминаване в чужбина. Едва ли е рационално да бъде пуснат, след като и по-рано е правел изказвания, че бидейки честен човек, в случай че възникнат съответни разговори, не може да не се изкаже против Съветската власт и комунизма в Русия. Предвид на това желателно е като изключение да му се осигури свръхдажба.» (25 юни 1920)


До др. Преображенски: «Трябва да си изработим подходи за залавянето и наказването на специалистите.» (19 април 1921)


Много мило. Горкият професор Тихвински, завеждащ петроградските лаборатории на Главния нефтен комитет. Едно изречение на Илич е било достатъчно да реши съдбата му: «Тихвински не е арестуван случайно: химията и контрареволюцията не се изключват взаимно.» (септември 1921) Разстрелян е през 1921 г.


До Главното управление на каменовъглената промишленост: «Съществуват известни съмнения в целесъобразността от прилагането на забойните машини. Производственият ефект, който др. Пятаков очаква от прилагането им, е явно преувеличен. С кирка е по-добре и по-евтино.» (август 1921)


До комисията на Кисельов: «Аз съм категорично против всякакво прахосване на картофи за спирт. Спиртът може и трябва да се прави от торф. Това производство трябва да се развие.» (11 септември 1921)


Това ни подсеща за деловата записка от 26 август 1919 г. «Съобщете в Научния институт по храненето, че след три месеца са длъжни да представят точни и пълни данни за практически успехи при получаването на захар от стърготини.»


Това добре. Представям си обаче, как се е удължавала физиономията на народния комисар на просветата Анатолий Луначарски, когато е получавал от вожда следните телеграми: «Съветвам да бъдат погребани всички театри» (ноември 1921)
Или телеграмите: «Кои въпроси смятате за най-важни, а кои за ударни. Моля за кратък отговор.» (8 април 1921)


За Политбюро на ЦК на РКП(б): «Разбрах от Каменев, че Съветът на народните комисари е приел абсолютно неприличното предложение на Луначарски за запазването на Болшой театър.» (12 януари 1922)


Започва се гоненето на професорите. До Каменев и Сталин: «Да се уволнят от МВТУ 20 — 40 професори. Те ни мамят». (21 февруари 1922)

И в заключение — два тихи акорда. Първият от тях предизвиква сълзи, вторият също.


До др. Уншлихт: «Гласността на революционните трибунали (вече) е задължителна. Съставът им да бъде подсилен с Ваши хора, да се засили всестранната връзка с ВЧК, да се засили бързината и силата на техните репресии. Поговорете със Сталин, покажете му това писмо.» (31 януари 1922)
До др. Каменев: «Не бихте ли наредили да се насадят цветя на гроба на Инеса Арманд?» (24 април 1921 г.)



Москва, 5 - 6 февруари 1988

15 януари 2008

Джорджо Де Кирико

"Произведението на изкуството не трябва да притежава нито разум, нито логика. По този начин то се доближава до съня и детската душа."
Джорджо Де Кирико

1911-13 the nostalgia of the infinite

1913 ariadne

1913 the red tower

1913 piazza d'italia

1914 montparnasee station (the melancholy of departure)

1914 love song

1914 premonitory portrait of guillaume apollinaire

1914 the nostalgia of the poet

1914 the philosopher's conquest

1914 the anguish of departure

1914 mystery and melancholy of a street
Дълбока тишина цари над сцената, която ни разкрива Джорджо Де Кирико. Почти можем да чуем леките стъпки на момиченцето, което се отправя през аркадите към площада, бутайки обръча пред себе си. Погълнато от играта си, то изглежда не забелязва тежката атмосфера и злокобните знаци, които го заобикалят. Защо е там цирковият фургон, отворен като капан? Чия е сянката, която пада върху площада? Кой се крие в мрака на дългата аркада?

1914 enigma of a day

1914-15 the prophet

1914-15 the duo

1916 the melancholy of departure

1916 metaphysical interior with biscuits

1916 hector and andromache

1916 andromache

1917 hector and andromache

1917 the great metaphysician

1916 metaphysical interior with biscuits

1917 the condottiere

1917 solitude
След 1912 година, наред със статуи и паметници, Де Кирико започва да въвежда и други фигури в безжизнената атмосфера на своите картини. Това са огромни марионетки, чиято анонимност и форма напомнят както на манекените от витрините, така и на моделите, които художниците използуват за заниманията си по анатомия. Тези същества без ръце, понякога с панти, пирони и връзки, а понякога поддържани от сложни устройства нямат никаква идентичност и служат единствено за предаване на настроение. Схващането за света като за сцена, върху която се играе абсурдно и безсмислено куклено шоу - идея, която стои в основата на "метафизичните" картини на Де Кирико от самото начало, става още по-съдържателна с въвеждането на тези сглобени фигури.
1918 the disquieting muses
Тревожните музи са изобразени в град Ферара, пред бившата резиденция на фамилията Д`Есте от епохата на Ренесанса, чиито членове са били големи покровители на изкуствата. Този градски дворец, близо до който Де Кирико живее по време на Първата световна война, сякаш трябва да устои зад издигащата се пред него сцена, наред с промишлени сгради, фабрични комини и един силоз. В предната част на изображението, прорязана от плътни сенки са двете музи - манекени без отличителни черти, в класически одежди, едната изправена, а другата седнала, разположени сред театрални реквизити. Сред тях има червена маска и жезъл, намек за традиционните атрибути на Мелпомена и Талия, музите на комедията и трагедията. Аполон - предводителят на музите е представен на заден план като статуя върху пиедестал. Той изглежда също толкова тих и безжизнен, колкото и музите. Зрителят остава в почуда накъде ли ще ги поведе той, като се има предвид състоянието на дълбока меланхолия на неговите спътнички без лица.

1920 deux mannequins

1922 the prodigal son

1926 the painter's family

1926 deux masques

early 1930s the mysterious departure

1950 trovatore

"Пред лицето на нарастващата материалистична и прагматична ориентация на нашето съвремие не би било ексцентрично в близко бъдеще да очакваме едно общество, в което тези, които живеят заради интелектуалните удоволствия няма вече да имат правото да търсят своето място под слънцето. Писателят, мислителят, мечтателят, поетът, метафизикът, наблюдателят, този, който се опитва да разбули някаква загадка или да изрази мнението си, ще стане отживелица, обречена да изчезне от лицето на земята, както ихтиозаврите и мамутите."
Джорджо Де Кирико

05 януари 2008

Fleetwood Mac: The Green Manalishi

The Green Manalishi
with the Two Prong Crown


Written by Peter Green

Now, when the day goes to sleep and the full moon looks
The night is so black that the darkness cooks
Don't you come creepin' around - makin' me do things I don't want to

Can't believe that you need my love so bad
Come sneakin' around tryin' to drive me mad
Bustin' in on my dreams - making me see things I don't wanna see

'Cause you're da Green Manalishi with the two prong crown
All my tryin' is up - all your bringin' is down
Just taking my love then slippin' away
Leavin' me here just tryin' to keep from following you

-

video

02 януари 2008

Шопенхауер: наука, философия, религия


Дори и да би могъл някой да обходи всички планети и целия зодиак, с това той не би направил нито крачка в обясняването на това, което се крие зад природата и което й дава възможност да живее и съществува.


Причинни редици без начало и без край, неведоми основни сили, безначално време, безкрайна делимост на материята и всичко това, обусловено от един познаващ мозък, в който всичко съществува като сън и вън от който всичко изчезва – от това е изграден лабиринтът, в който се лутаме безспир, водени от натурализма.


Колкото и да са значителни успехите на физиката, те могат само да допълнят нашите знания за проявата, докато метафизиката се стреми да излезе извън границите на проявите, за да постигне проявяващото се.


Физиката не може да стои на собствените си нозе; тя се нуждае от опората на една метафизика, колкото и високомерно да се държи спрямо последната. Защото тя обяснява явленията чрез нещо още по-неизвестно от самите тях – чрез природни сили.


От една страна правилното, широко и основно природознание всякога подкопава общоприетите дотогава метафизични предположения и най-накрая ги събаря. От друга – самата проблема на метафизиката става все по-ясна, по-правилна, по-пълна, изпъква по-рязко и определено из чисто физичните елементи. Също и по-точно изследваната същина на отделните неща изисква по-настойчиво обяснение на цялото и общото, което става все по-загадъчно колкото по-точно, по-правилно и по-основно е опознато емпирически.


Механиката предпоставя, че материя, тежест, непроницаемост, предаване на движението чрез удар, неподвижност и други такива е невъзможно да бъдат опознати в тяхната същина. Нарича ги природни сили, а тяхното необходимо и правилно проявяване при известни условия – природен закон. След това започва да ги изследва. Чрез това изследване се стига само до едно точно математическо определение: къде, кога и как се проявява всяка от тези сили и в твърдението, че всяко от възможните явления произлиза от някоя от тези сили. Същото прави и физиката; същото правят и химията, и физиологията – всяка в своята област. Само че, тези науки предпоставят много повече и разясняват много по-малко.
Причинната връзка ни дава само правилата на относителния ред на настъпването на явленията във времето и пространството, но не ни казва как да опознаем отблизо онова, което настъпва.


Религията, за разлика от философията е предназначена за мнозинството, което е неспособно да проверява и да мисли, което никога не би схванало най-дълбоките и трудни истини. Тя има задължението да бъде истинска само алегорично. Истината не може да се яви гола пред народа.


Ако нашият живот беше безкраен и безболезнен, то навярно никому не би хрумнало да пита защо съществува този свят и защо е създаден тъкмо такъв. Всичко би било само по себе си понятно. Съгласно с това, намираме, че интересът, който възбуждат повечето философски и религиозни системи намира най-силна опора в догмата за някакво съществуване след смъртта; и макар, че последните изглежда считат за най-важно съществуването на своите богове и да го защитават най-ревностно, те вършат това, само защото свързват с този въпрос догмата за безсмъртието и я смятат за неразделна от него.
Храмове и църкви, пагоди и джамии във всички страни и във всички времена говорят чрез своя развой и своето величие за метафизичната потребност на човека, която силна и несъкрушима, следва по стъпките на физическите нужди. Разбира се, който е настроен сатирично, би могъл да допълни, че тази нужда е скромен момък, който се задоволява с най-оскъдна храна. Понякога той се задоволява с глупави басни и празни приказки, но достатъчно е те да са му втълпени още отрано, за да му служат като напълно задоволително обяснение за неговото съществуване и за опора на неговия морал.


Силата, чрез която християнството можа да победи най-напред еврейството, а след него и гръцкото и римско езичество се крие само в неговия песимизъм, в признанието, че нашето съществуване е във висша степен плачевно и греховно, докато еврейството и езичеството бяха оптимистични. Тази истина, чувствана дълбоко и болезнено от всеки човек си проби път и повлече след себе си необходимостта от учението за изкуплението.


Хегел е отвратителен, некадърен шарлатанин и безпримерен цапач на глупости, чума на немската литература. Неговата философия се състои от три четвърти чисти безсмислици и една четвърт нелепи измислици. Тя е абракадабра, бръщолевене, набор от думи, предлагащи в своите чудновати съчетания на разума да измисля всевъзможни, въпиющи противоречия и съвършено осакатява интелекта.
____________________________

Момчиловци 23-27 декември 2007