Залез над Момчиловци, 5 ноември 2011

Oly E 3

Борхес: Философията в Тльон

Една от философските школи в Тльон дори отрича времето. Според нея настоящето е неопределено, бъдещето е реално само доколкото е настояща надежда, миналото е реално само доколкото е настоящ спомен¹. Според друга школа е изтекло вече всичкото време и нашият живот е само смътен спомен или отражение, явно изкривено и непълно, на един необратим процес. Според трета историята на Вселената – а заедно с нея и нашият живот, и най-незначителните подробности в нашия живот – се пише от едно второстепенно божество за угода на някакъв демон. Според четвърта Вселената може да се сравни с тайнопис, в който не всички знаци имат значение, а истинно е само онова, което се случва веднъж на всеки триста нощи. Според пета школа, докато спим тук, ние бодърстваме другаде и така всеки човек е двама души.

¹Ръсел – “The Analysis of Mind”, 1921, с.159 – допуска, че нашата планета е създадена само преди няколко минути и е населена с хора, които “си спомнят” едно илюзорно минало.

Из “ТЛЬОН, УКБАР, ORBIS TERTIUS” от “ИЗМИСЛИЦИ”, 1944

Борхес: Ръкопис, намерен в книга на Джоузеф Конрад

Борхес: Argumentum Ornithologicum

Борхес: Диалог за един диалог

Олдъс Хъксли

Може би този свят е адът на друга планета.

Вярата в ада и знанието, че всяка амбиция е обречена на провал в ръцете на един скелет, никога не са пречили на повечето човешки същества да се държат така, все едно смъртта не е нищо повече от един необоснован слух.

Всеки човек е Наполеон за своето куче. Оттам е и неизменната популярност на кучетата.

Историята е като пастета – по-добре да не се интересуваш как го правят.

Обаянието на историята и нейният енигматичен урок се съдържат във факта, че от век на век нищо не се променя и въпреки това всичко е съвършено различно.

Уроците на историята учат, че хората не научават нищо от уроците на историята.

Когато и да се е налагало да се прави избор между разумен човек и безумец, човечеството винаги без колебание е тръгвало след безумеца. Защото безумецът се насочва към самата същина на човека – съм страстта и инстинктите му. Философите пък се обръщат към второстепенното и външното – разума.

Кой живее по-дълго? Човекът, който взема хероин две години и умира, или онзи, който живее на ростбиф, вода и картофи до 95? Първият прекарва своите 24 месеца във вечността. Всичките години на почитателя на ростбифа са изживени единствено във времето.

Авторът на Илиадата е или Омир, или ако не е Омир, е някой друг със същото име.

Лицемерието е дар Божи: ако ги нямаше интелектуалните сноби и парите им, изкуството щеше да издъхне от глад, заедно със служителите си.

Интелектуалецът е човек, който е открил нещо по-интересно от секса.

Есето е разновидност на литературата, която дава възможност да се каже почти всичко за почти нищо.

Альоша и другите

Пловдив 10 декемвли 2011

За туризма

Номадският живот, характеризиращ най-ниската степен на цивилизованост, се появява отново на най-високата й степен чрез завладяващия всички ни туризъм. Първият е бил наложен от нуждата, вторият от скуката.

Шопенхауер

Туристите изкачват планините като животни – безсъзнателни и облени в пот: някой е пропуснал да им каже, че по пътя нагоре има красиви гледки.

Ницше