Вярата в ада и знанието, че всяка амбиция е обречена на провал в ръцете на един скелет, никога не са пречили на повечето човешки същества да се държат така, все едно смъртта не е нищо повече от един необоснован слух.
Всеки човек е Наполеон за своето куче. Оттам е и неизменната популярност на кучетата.
Историята е като пастета – по-добре да не се интересуваш как го правят.
Обаянието на историята и нейният енигматичен урок се съдържат във факта, че от век на век нищо не се променя и въпреки това всичко е съвършено различно.
Уроците на историята учат, че хората не научават нищо от уроците на историята.
Когато и да се е налагало да се прави избор между разумен човек и безумец, човечеството винаги без колебание е тръгвало след безумеца. Защото безумецът се насочва към самата същина на човека – съм страстта и инстинктите му. Философите пък се обръщат към второстепенното и външното – разума.
Кой живее по-дълго? Човекът, който взема хероин две години и умира, или онзи, който живее на ростбиф, вода и картофи до 95? Първият прекарва своите 24 месеца във вечността. Всичките години на почитателя на ростбифа са изживени единствено във времето.
Авторът на Илиадата е или Омир, или ако не е Омир, е някой друг със същото име.
Лицемерието е дар Божи: ако ги нямаше интелектуалните сноби и парите им, изкуството щеше да издъхне от глад, заедно със служителите си.
Интелектуалецът е човек, който е открил нещо по-интересно от секса.
Есето е разновидност на литературата, която дава възможност да се каже почти всичко за почти нищо.
"The trouble with fiction... is that it makes too much sense. Reality never makes sense."
ОтговорИзтриване