14 август 2011

Шопенхауер: За смъртта и отношението й към неразрушимостта на нашата същност сама по себе си

Събуждането от съня на живота е възможно само ако заедно с него се стопи и цялата му основна тъкан, а тя е самият негов орган, интелектът, заедно с формите си. Запази ли се интелектът, сънят би продължил до безкрай, толкова здраво е сраснат с него. Това, което всъщност сънуваме е все пак различно от живота. Обратно, опасението, че със смъртта всичко свършва, може да се сравни с това, спящият да помисли насън, че има само сънища без сънуващ.

Светът като воля и представа, том 2, допълнения към четвърта книга, глава 41

Шопенхауер: из "За нищожността и страданията на живота"
Шопенхауер: наука, философия, религия
Шопенхауер: из "За разликите в житейските възрасти"

1 коментар:

  1. Случайно попаднах на вашият блог и просто останах очарована.Имате много естетически възглед към света, надчвам се да запазите този си устрем и з анпред.Днес успяхте да ме заситите глада за хубава литература .лек и успешен ден

    ОтговорИзтриване